Шарлейн Харис - Мъртви в Далас

— Кога трябва да започнем?

— Мисля, че първо трябва да обсъдиш с Бил финансовата част — каза Ерик. — Но съм сигурен, че възнаграждението ще е достатъчно, за да компенсира напускането на настоящата ти работа в бара.

Ан Ландърс 6 6 Журналистически псевдоним от популярната в Северна Америка вестникарска рубрика „Попитай Ан Ландърс“, създадена от вестник Chicago Sun-Times през 1943 г. — Б.пр. не беше ли писала нещо по темата „Когато любовникът ти стане твой мениджър“?

— Но защо точно менада? — попитах аз и всички стреснато ме погледнаха. Надявах се, че произнасям думата правилно. — Наядите 7 7 В древногръцката митология наядите са нимфи, които имат власт над изворите, ручеите, потоците. — Б.р. живеят във водата, дриадите 8 8 Нимфи, покровителки на дърветата. — Б.р. — по дърветата, нали така? Какво прави тази менада в гората? Менадите не са ли просто жени, докарани до лудост от бог Дионис?

— Суки, ти си била много умна! — възкликна Ерик. В погледа му се четеше дълбоко възхищение. Не му казах, че съм научила това от криминален роман. Нека си мисли, че чета гръцка литература в оригинал. Какво толкова!

После се обади Чоу:

— Богът прониквал толкова дълбоко в някои жени, че те ставали безсмъртни. Или почти безсмъртни. Дионис е богът на виното и точно затова кръчмите излъчват неустоима притегателна сила за менадите. Интересът им към баровете е толкова силен, та чак се дразнят, когато край тях се навъртат и други тъмни същества. Менадите смятат, че поражданото от алкохола насилие им принадлежи изцяло. От това се хранят. Освен това много почитат гордостта.

Гордост ли каза? Нима двамата с Бил не се бяхме скарали именно заради пустата си гордост?

— Досега бяхме чували само слухове, че в гората се навърта менада — каза Ерик. — Слухове, които тази вечер се потвърдиха.

— Но за какво точно ви предупреждава? Какво иска?

— Лепта — отвърна Пам. — Така поне предполагаме.

— Каква по-точно?

Пам сви рамене. Явно нищо повече не желаеха да ми кажат.

— А ако не я получи? Тогава? — попитах. Вампирите продължаваха да мълчат и аз въздъхнах отчаяно. — Какво ще направи, ако не й дадете въпросната лепта?

— Ще ни залее с гнева си. — Гласът на Бил звучеше тревожно.

— И къде ще го излее? Върху „Мерлот“? — Макар че наоколо имаше и доста други барове.

Вампирите се спогледаха.

— Или върху някого от нас — каза Чоу. — И преди се е случвало. Клането в Санкт Петербург в Деня на Вси светии през 1876 г.

Всички закимаха с гробовни физиономии.

— Видях го с очите си — продума Ерик. — Бяхме двайсет вампири и едва се справихме с труповете. Наложи се да набучим на кол Грегъри, всички заедно. Менадата Фрина си получи лептата, в крайна сметка. И още как!

Нещата явно са били доста сериозни, щом вампирите са стигнали дотам, че да набучат на кол един от своите. Веднъж Ерик убил вампир, който крадял от него. Та Бил разправяше, че Ерик трябвало да плати за това огромна глоба. Не ми каза на кого, а и аз не попитах. Има неща, които е по-добре да не знаеш, ако искаш да спиш спокойно.

— Значи възнамерявате да дадете лепта на тази менада?

Усещах, че си разменят мисли по този въпрос.

— Да — отвърна Ерик. — Това е най-разумното решение.

— Предполагам, че да убиеш менада е доста трудна работа — каза Бил, опипвайки почвата.

— О, да! — отвърна Ерик и потръпна от ужас. — О, да!

По пътя обратно към Бон Темпс двамата с Бил не обелихме и дума. Имах много въпроси относно събитията от вечерта, но бях изтощена до мозъка на костите и не ми се говореше.

— Сам би трябвало да знае за това — казах аз, щом спряхме пред вкъщи.

Бил излезе да ми отвори вратата.

— Защо, Суки? — Подаде ми ръка и ми помогна да сляза, тъй като знаеше, че едва помръдвам от слабост.

— Защото… — започнах аз, но внезапно млъкнах. Бил знаеше, че Сам е свръхестествено същество, но не исках да му припомням. Сам държеше бар, а когато менадата ме нападна, бяхме по-близо до Бон Темпс, отколкото до Шривпорт.

— Той е собственик на бар, но едва ли е застрашен — отбеляза Бил. — Освен това менадата е уточнила, че съобщението е за Ерик.

Така си беше.

— Забелязвам, че твърде много мислиш за Сам — каза Бил и аз зяпнах от изненада.

— Ти ревнуваш? — Бил редовно се изправяше на нокти, когато ми се възхищаваха други вампири, но го приемах като безобидно чувство за собственост. Не знаех как да приема това неволно признание, тъй като за пръв път ми се случваше някой да ме ревнува.