Шарлейн Харис - Мъртви в Далас

— Каква е вашата специалност? — Едва събрах сили да я попитам.

— Лечителска — отвърна тя с изненадващо дълбок глас. — Отровили са те.

— Ето защо имам чувството, че ще умра — измърморих.

— Така и ще стане, и то съвсем скоро — отвърна тя.

— Много благодаря, докторке! Какво може да се направи по въпроса?

— Нямаме голям избор. Отровата вече действа. Чувала ли си някога за комодския варан 5 5 Най-големият гущер в света. Принадлежи към семейство Варани. Първоначално се е смятало, че това влечуго е отровно. В действителност ухапването на варана е смъртоносно, но това не се дължи на отрова. Комодскнят варан може да се определи като животното с най-мръсна уста: тъй като варанът е месоядно животно, особената структура на зъбите му е такава, че между тях често се задържа месо от неговите жертви. Така то загнива в устата на влечугото и ухапването причинява инфекция, която убива плячката. — Б.р. ? Устата му гъмжи от бактерии. Е, раните, които нанасят менадите, са също толкова токсични. Когато варанът ухапе жертвата си, той я преследва в продължение на няколко часа и чака бактериите да я убият. При менадите е, общо взето, същото. Бавната смърт им доставя удоволствие. За комодските варани не съм много сигурна.

Благодаря за научнопопулярната беседа, докторке, ама нямаше нужда.

— Какво можеш да направиш по въпроса? — повторих аз през стиснати зъби.

— Мога да промия външните рани. Но отровата вече е в кръвообращението ти, затова трябва да източим кръвта ти и да я подменим с нова. А това го умеят вампирите. — Добрата докторка изглеждаше много доволна от перспективата за съвместна работа. На мой гръб. Тя се обърна към събралите се вампири. — Ако само един от вас поеме отровената кръв, това изобщо няма да му се отрази добре. Страничен ефект от менадската магия. Ако беше комодски варан, ехееей… — Тя се разсмя от все сърце.

Мразех я. От болка сълзи ми течаха по бузите.

— Така — продължи тя. — Когато приключа, всеки един от вас ще се изреди да пийне по мъничко. После ще й прелеем нова кръв.

— Човешка! — подчертах аз, за да няма недоразумения. Бях пила вампирска кръв няколко пъти — веднъж от Бил, за да оцелея след тежък побой; после още веднъж, за да преживея някакъв преглед; и веднъж… хм… съвсем случайно, колкото и странно да звучи. Така че имах представа какви промени настъпват в човешкия организъм след поглъщане на такава кръв и предпочитах да го избегна. Вампирската кръв е модерен наркотик сред богатите, но това си е техен избор.

— Ако Ерик успее да използва връзките си и да намери човешка — каза джуджето. — Но поне половината количество спокойно може да бъде и синтетична. Аз съм доктор Лудвиг, между другото.

— Мога да намеря кръвта, дължим й го — обади се Ерик и аз въздъхнах с облекчение. Какво ли не бих дала да можех да зърна лицето на Бил в този момент! — Коя кръвна група си, Суки? — попита Ерик.

— Нула положителна — отвърнах. Най-често срещаната, слава богу!

— Не би трябвало да е проблем — рече Ерик. — Пам, ще се погрижиш ли?

Отново усетих раздвижване в стаята. Доктор Лудвиг се наведе напред и започна да ближе гърба ми. Изпищях.

— Тя е лекар, Суки — обади се Бил. — Остави я да си върши работата.

— Но тя може да се отрови така! — възкликнах аз в опит да измисля нещо, което да не прозвучи расистки. В интерес на истината, не исках никой да ближе гърба ми — нито джуджета от женски пол, нито едри мъжки вампири.

— Тя е лечителка — смъмри ме Ерик. — Стига си мрънкала!

— Ох, добре, нека ближе тогава! — примирих се аз. — Между другото, още не съм чула извинение от теб. — Язвителността ми бе по-силна дори от инстинкта за самосъхранение.

— Съжалявам, че менадата те е нападнала.

Изгледах го кръвнишки.

— Не е достатъчно! — отвърнах, колкото да поддържам някакъв разговор. Имах нужда от разсейване.

— Суки, ангелче, въплъщение на любовта и красотата, направо съм смазан, че проклетата злобна менада е посегнала на нежното ти, разкошно тяло в желанието си да ми изпрати съобщение.

— Аха, нещо такова имах предвид. — Ако не ме болеше толкова, щях да се размажа от удоволствие. Извиненията трябва да са или от сърце, или многословни. Ерик нямаше сърце, така че и това вършеше работа. — Това съобщение означава, че тя ти обявява война, така ли да го разбирам? — попитах аз, опитвайки се да не мисля за езика на доктор Лудвиг. Пот се лееше от мен, болката в гърба ме съсипваше, а по лицето ми се стичаха сълзи. Цялата стая сякаш плуваше в жълта като гной мъгла. Ерик изглеждаше изненадан.