Шарлейн Харис - Мъртви в Далас

Бил не отговори.

— Хммм, гледай ти… гледай ти… — многозначително казах аз и се усмихнах вътрешно, докато Бил ми помагаше да изкача стълбите на старата къща. После ме отведе до моята стая; стаята, в която бе живяла баба ми години наред. Сега стените й бяха боядисани в бледожълто, а ламперията — в бяло. На прозорците висяха бели завеси, изпъстрени с ярки цветя, в тон с покривката на леглото.

Влязох в банята да си измия зъбите. Когато излязох, все още носех ризата на Ерик.

— Съблечи я — каза Бил.

— Бил, миличък, точно днес не ми е до забавления…

— Просто не мога да те гледам в неговата риза.

Гледай ти. Гледай ти. Тази работа с ревността започваше да ми харесва. От друга страна, ако започнеше да прекалява, току-виж взело да става досадно.

— Ох, добре — казах аз и тежко въздъхнах. — Ще я махна тогава, пустата му риза. — Започнах бавно да я разкопчавам и наблюдавах как очите на Бил следват движенията на пръстите ми. Накрая я оставих да се свлече от раменете ми и останах само по бельото на Пам.

— О… — въздъхна Бил и това ми беше достатъчно. Да вървят по дяволите всички менади; Бил ме караше да се чувствам богиня само с поглед.

Май ще взема да обиколя магазините за бельо в Ръстън през почивния си ден. Или да проверя дали „При Тара“ не продават плитки бикини с френска кройка.

Не ми беше лесно да кажа на Сам защо трябва да ходя в Далас. Той винаги се е отнасял страхотно с мен, особено след смъртта на баба, а аз винаги съм го смятала за добър приятел, прекрасен шеф и (от време на време) за сексуална фантазия. Реших да му кажа, че имам нужда от кратък отпуск; бог ми е свидетел, че досега отпуск не съм ползвала. Но Сам се досети каква е работата и това никак не му хареса. Сините му очи блестяха в контраст с леденото изражение на лицето му, а рижавата му коса сякаш всеки момент щеше да пламне. Макар да не го каза на глас, Сам очевидно смяташе, че Бил просто е трябвало да скръцне със зъби и да не ме пуска никъде. Но Сам не знаеше всички подробности около делата ми с вампирите, а измежду всички тях единствено Бил се досещаше, че работодателят ми е свръхестествено същество, което може да променя формата си. Аз пък гледах да не припомням това на Бил. И без това се вторачваше в него повече, отколкото ми се искаше. Току-виж решил, че Сам е от лошите, а Бил можеше да бъде доста отмъстителен.

Чета хорските мисли от години, без да ми трепне окото, и се справям чудесно с пазенето на чужди тайни. Но трябва да призная, че полагах зверски усилия, за да държа Бил и Сам далече един от друг във времето и пространството, и това изцеждаше силите ми.

След като се съгласи да ми даде отпуск, Сам се настани зад бюрото и се облегна назад в стола си. Жилавото му тяло се губеше в огромната синя тениска с надпис „Мерлот“. Носеше протрити, но чисти джинси и стари ботуши с дебела подметка. Аз седях на ръба на посетителския стол срещу него, с гръб към затворената врата на кабинета. От бара се носеше обичайната глъчка, примесена с музика, така че никой не би могъл да ни подслушва. Но въпреки това, заговори ли човек за менади, неволно му се приисква да понижи глас.

Наведох се към него над бюрото и той автоматично повтори движението ми. Сложих ръка върху рамото му и прошепнах:

— Сам, в гората по пътя за Шривпорт има менада.

Сам остана неподвижен в продължение на няколко безкрайни секунди и после прихна да се смее.

Смя се неудържимо поне три минути; достатъчно дълго време, за да се ядосам порядъчно.

— Извинявай — не спираше да повтаря той и веднага изпадаше в нов пристъп на смях. Знаете колко дразнещо може да бъде това, особено ако се смеят на вас. Той заобиколи бюрото, опитвайки се да се овладее. Изправих се и аз, а вътрешно кипях от ярост.

Той ме улови за раменете.

— Съжалявам, Суки — повтори той. — Никога не съм виждал менада, но съм чувал, че са противни гадини. А ти защо се тревожиш за това.

— Защото е агресивно настроена, в което можеш и сам да се убедиш, ако погледнеш белезите по гърба ми — отсякох аз и от усмивката му не остана и следа.

— Ранена ли си? Какво е станало?

Разказах му за събитията от вечерта, като пропуснах най-драматичните моменти и спестих подробностите от лечителския процес. Той пожела да види белезите. Обърнах се и запретнах тениската си до закопчалката на сутиена. Не каза нищо, но усетих докосване по гърба си и миг по-късно осъзнах, че е целунал кожата ми. Побиха ме тръпки. Сам придърпа блузата ми надолу и ме обърна към себе си.