— Жените не бива да се мотаят сами толкова късно през нощта — неодобрително отбеляза гостът ми.
— Говори ми.
— Ами… жените са по-уязвими и представляват по-лесна мишена за атака в сравнение с мъжете, затова…
— Не, нямах предвид буквално. Но иначе съм съгласна с теб. Чукаш на отворена врата, дето се вика. И без това не исках да съм на смяна точно тази нощ.
— Защо тогава беше навън?
— Защото имам нужда от пари — казах аз и това ме подсети за бакшиша ми. Избърсах ръцете си, извадих банкнотите от джоба си и ги оставих на масата. — Имам къща, за която да се грижа, колата ми е стара, имам да плащам данъци, застраховки. Като всички останали, впрочем — добавих аз, за да не си помисли, че се оплаквам неоснователно. Ненавиждам хленченето, но трябваше да отговоря на въпроса му.
— Няма ли мъж в семейството ти?
Понякога на вампирите им личи, че са на няколкостотин години.
— Имам брат. Не мога да се сетя дали съм те запознавала с Джейсън — една от раните на лявото му ходило изглеждаше доста зле. Налях още гореща вода в легена, за да затопля останалата. После се заех с почистването на мръсотията. Прокарах влажната кърпа по краищата на раната му и той се намръщи от болка. По-безобидните драскотини и синини буквално зарастваха пред очите ми. Зад гърба ми се носеше познатото съскане на бързовара и този звук ми действаше успокояващо.
— Брат ти позволява ли ти да вършиш тази работа?
Опитах се да си представя изражението на Джейсън, ако му кажех, че очаквам от него да ме издържа до края на живота ми, защото съм жена и не бива да работя извън пределите на домашното огнище.
— О, за бога, Ерик — изпъшках аз и го погледнах намръщено. — Джейсън си има свои проблеми — като хроничен егоизъм и патологично женкарство.
Отместих легена настрана и подсуших ходилата на Ерик с хавлия. Готово, този вампир вече си имаше чисти крачета. Изправих се с мъка и се протегнах. Гърбът ме болеше, нозете ми туптяха…
— Ето какво смятам да направя. Ще се обадя на Пам. Тя може би знае какво ти се е случило.
— Пам?
Все едно разговарях с досадно двегодишно хлапе.
— Твоята заместничка във вампирската йерархическа стълбица.
Усещах, че се кани да ми зададе друг въпрос, и го спрях с ръка.
— Чакай малко. Първо ще й се обадя, за да се опитаме да изясним тази работа.
— Ами ако тя се е обърнала против мен?
— И така да е, трябва да го разберем. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Запътих се към стария телефон, който висеше на стената в кухнята, встрани от барплота. Под него стоеше висока табуретка. Баба винаги седеше на нея по време на безкрайно дългите си телефонни разговори, които провеждаше с бележник и писалка подръка. Чувствах липсата й ежедневно. Но точно сега в емоционалната ми палитра нямаше място нито за мъка, нито дори за меланхолия. Потърсих в тефтера си номера на „Вамптазия“ — вампирския бар в Шривпорт, който осигуряваше основния доход на Ерик и служеше като централна база за широкомащабните му операции. Честно казано, нямах никакво желание да вниквам подробно в същността и мащабите на вампирските финансови машинации.
Знаех от шривпортски вестник, че във „Вамптазия“ също планираха шумна празнична веселба под надслов „Започни новата година с ухапване“, така че все някой щеше да вдигне телефона.
Докато набирах номера, отворих вратата на хладилника и извадих бутилка кръв за Ерик. Пъхнах я в микровълновата и настроих таймера. Той напрегнато следеше всяко мое движение.
— „Вамптазия“ — обади се мъжки глас с акцент.
— Чоу?
— Да, с какво мога да ви бъда полезен? — в задълженията му влизаше да се държи като секс символ не само зад бара, но и по телефона.
— Обажда се Суки.
— О — въздъхна той с естествения си глас. — Чуй какво, Сук, честита нова година и прочее, обаче тук сме малко заети в момента.
— Да не би да издирвате някого?
Последва дълга неловка пауза.
— Изчакай малко — каза той и отново настъпи тишина.
— Пам — каза Пам. Беше взела слушалката толкова тихо, че подскочих от изненада, когато чух гласа й.
— Слушай, Пам, имаш ли още началник, или не? — не знаех какво количество информация е безопасно да споделям по телефона, но исках да разбера дали тя е виновна за състоянието на Ерик, или все още му е вярна.
— Имам! — твърдо изрече тя. Разбра ме от половин дума. — Намираме се в… имаме известни проблеми.
Помислих малко и реших, че правилно съм разтълкувала недоизказаното. Пам ми съобщаваше, че все още е вярна на Ерик и че екипът на Ерик се намира в някаква кризисна ситуация… може би опасност от нападение?
Читать дальше