Шарлейн Харис - Мъртви за света

— Какво мислиш за момичето, с което бях?

— Мисля, че ще е най-добре да не излизаш повече с нея.

Джейсън явно не очакваше такъв отговор. Обърна глава и ме погледна в очите.

— Какво разбра за нея? — сниши глас той.

Брат ми знае, че съм телепат, макар че никога не обсъжда това нито с мен, нито с когото и да било другиго. Веднъж дори скочи да се бие с някакъв мъж, който ме нарече ненормална. Но е наясно, че съм различна. Това впрочем не е тайна за никого. Но повечето хора предпочитат да си мислят, че това е безпочвен слух. А може би избират да вярват, че мога да чета чуждите мисли, но не и техните. Бог ми е свидетел, че всячески се старая да се държа така, все едно не ме залива порой от нежелани идеи, емоции, съжаления и обвинения, но понякога съм безсилна да ги спра и те просто се просмукват в мен.

— Не е за теб — казах аз и се загледах в огъня. — Не е като теб.

— Сигурен съм, че не е вампир — запротестира той.

— Не, не е вампир.

— Каква прекрасна новина — войнствено каза той и ме изгледа сърдито.

— Джейсън, когато вампирите излязоха на светло — когато ние с теб разбрахме, че те съществуват, след като десетилетия наред сме ги смятали за герои от страшните легенди — не си ли се питал поне веднъж дали в тези легенди няма и други реални герои?

Брат ми се бори с тази идея в продължение на минута. Знаех (защото го „чувах“), че с мъка потиска желанието си да я отхвърли категорично и да ме нарече луда, но просто не го направи.

— Ти знаеш със сигурност — каза. И не като въпрос.

Уверих се, че ме гледа право в очите и кимнах бавно и категорично.

— Ама че гадост! — изрече той с отвращение. — А така ми хареса това момиче. Истинска тигрица в леглото.

— Наистина ли? — втрещих се аз. Как е успяла да се превъплъти, без да е пълнолуние? — Добре ли си? — и в следващата секунда загрях, че брат ми се изразява метафорично.

Той зяпна насреща ми, а после прихна да се смее.

— Суки, странна жено! Да не би да си помисли, че тя наистина… — и тогава лицето му се вкамени. Усетих как тази абсурдна идея пробива дупка през защитния балон, който болшинството от хората сами надуват около мозъка си. Балонът, отблъскващ онези гледки и идеи, които се разминават с ежедневните им житейски нагласи и очаквания. Джейсън се свлече в бабиното кресло. — Ще ми се да не го знаех — тихо изрече той.

— Може би не съм се изразила съвсем точно относно това, което се случва с нея… с тигрицата ти… но, повярвай ми, нещо се случва.

След не повече от минута лицето му отново доби обичайното изражение. Да, типично за Джейсън: щом не може да смели новополучената информация, той просто я смотава някъде из дебрите на подсъзнанието си.

— Слушай, ти нали видя Хойт и момичето му снощи. След като тръгнали от бара, Хойт заседнал в канавката по пътя за Аркадия и трябвало да вървят пеша три километра, докато намерят телефон, защото умникът не се сетил да зареди батерията на мобилния си.

— Шегуваш се! — възкликнах аз като първа клюкарка. — Че как е вървяла три километра на висок ток?

Равновесието на Джейсън беше възстановено. Той ми сервира на тепсия последните градски клюки, после прие кока-колата, която му предложих, и накрая ме попита дали имам нужда от нещо.

— Да, имам — точно това смятах да го помоля, докато ми говореше. А колкото до новините, те вече ме бяха намерили под формата на неканени мисли от хорските глави.

— Ох, кой дявол ме караше да си предлагам услугите! — изстена той с престорен с престорен ужас. — Е, хайде, казвай.

— Трябват ми десет бутилки синтетична кръв и дрехи като за едър мъж — казах аз и той отново се ококори насреща ми.

Горкичкият Джейсън, заслужаваше да има за сестра някоя глупава кавгаджийка и куп племенници, които да му висят по крачолите и да го наричат „чичо Джейс“. Но вместо това имаше мен.

— Колко едър е този мъж и къде се намира в момента?

— Около метър и деветдесет е и в момента спи — отвърнах аз. — Предполагам, че е трийсет и четвърти размер в талията. С дълги крака и широки рамене — трябваше да погледна етикета на джинсите му, които все още се намираха в сушилнята на верандата.

— Какъв тип дрехи?

— Работни дрехи.

— Познавам ли го?

— Познаваш ли ме? — обади се дълбок глас.

Джейсън подскочи от мястото си и рязко се завъртя, сякаш очакваше да го нападнат. Великолепни рефлекси имаше брат ми, не може да му се отрече. Само че Ерик изобщо не изглеждаше заплашително — доколкото това би могло да се каже за вампир с неговите размери. Послушно беше облякъл кафявия плюшен халат, който му оставих в спалнята. Бях го купила специално за Бил и щом го видях върху тялото на друг мъж, сърцето ми се сви от болка. Но все пак трябваше да разсъждавам практично; Ерик не можеше да се мотае из къщи по червени бикини — или поне не в присъствието на брат ми.