Шарлейн Харис - Мъртви за света

Джейсън се оцъкли насреща му, а после измести шокирания си поглед върху мен.

— Това най-новият ти мъж ли е, Суки? Ама че си чевръста! — не можех точно да преценя дали ми се възхищава, или е възмутен от мен. Джейсън все още не проумяваше, че мъжът пред него е мъртъв. А аз все не мога да проумея кака е възможно болшинството от хората да не забелязват толкова очевидни неща. — И аз трябва да го снабдя с дрехи, така ли?

— Да. Ризата му пострада снощи, а джинсите му са много мръсни.

— Няма ли да ни запознаеш?

Поех дълбоко въздух. Искаше ми се Джейсън изобщо да не беше видял Ерик.

— Предпочитам да не го правя — признах аз.

Само че моята искреност не срещна разбиране у мъжете. Джейсън изглеждаше наранен, а вампирът — обиден.

— Ерик — представи се той и протегна ръка към брат ми.

— Джейсън Стакхаус, брат на тази невъзпитана дама — отвърна Джейсън.

Те се здрависаха, а аз изпитах непреодолимо желание да им извия вратовете. И на двамата.

— Предполагам, че съществува причина, поради която не можете да излезете и да му купите дрехи — каза Джейсън.

— Да, основателна причина — отвърнах аз. — Освен това има още поне двайсет основателни причини, поради които ти трябва да забравиш, че изобщо си виждал този мъж.

— В опасност ли си? — тревожно попита Джейсън.

— Все още не — успокоих го аз.

— С пръст да я пипнеш, ще ти направя живота ад — каза брат ми Джейсън на вампира Ерик.

— Не съм и очаквал нещо друго — отвърна Ерик. — Но след като си толкова откровен с мен, и аз ще бъда откровен с теб. Мисля, че трябва да се погрижиш за прехраната на сестра си и да я вземеш под твоя покрив, за да я закриляш по-добре.

Джейсън се втренчи в него със зяпнала уста, а аз трябваше да покрия моята, за да не прихна да се смея. Развитието на ситуацията надхвърляше най-смелите ми очаквания.

— Десет бутилки кръв и един кат дрехи, нали така? — попита ме Джейсън. По промяната в тона му разбрах, че най-после е проумял истинската същност на Ерик.

— Точно така. В магазините за алкохол продават и кръв. А дрехите можеш да вземеш от „Уолмарт“ — Ерик обикновено носеше джинси и тениски, и слава богу, защото друго не можех да си позволя. — О, да, ще му трябват и обувки.

Джейсън се изправи до Ерик и постави ходилото си плътно до неговото. Щом се ориентира в размера, той възхитено подсвирна, а вампирът подскочи от изненада.

— Големи крака — намигна ми той. — И какво, има ли нещо вярно в поговорката?

Усмихнах му се. Опитваше се да разведри обстановката.

— Може и да не ми повярваш, но не знам.

— Наистина е трудно за вярване… Както и да е, аз по-добре да тръгвам — рече Джейсън и кимна на Ерик. Няколко секунди по-късно, съдейки по шума, пикапът му вече се отдалечаваше с бясна скорост по завоите на алеята ми през тъмната гора.

— Извинявай, че се появих в негово присъствие — колебливо каза Ерик. — Усетих нежеланието ти да ни запознаеш — той се приближи до огъня. Отстрани изглеждаше като човек, който се наслаждава на топлината.

— Присъствието ти тук изобщо не ме притеснява — опитах се да му обясня аз. — Просто усещам, че си затънал в проблеми, и не искам да забърквам и брат ми в тях.

— Той единствения ти брат ли е?

— Да. Родителите ми починаха, баба ми — също. Джейсън е единствения ми близък, ако не броим една братовчедка, която се друса от години. Изгубена душа…

— Не бъди толкова тъжна — безпомощно каза той с печално изражение на лицето.

— Добре съм — отвърнах аз, като се постарах да придам на гласа си безразличие и една-две нотки бодрост.

— Пила си от кръвта ми — каза той.

О! Замръзнах на мястото си и дори спрях да дишам.

— Не бих могъл да знам как се чувстваш, ако не си пила от кръвта ми — обясни той. — Ние… с теб… имали ли сме любовни отношения?

Много симпатична формулировка наистина. Ерик обикновено демонстрираше твърда англосаксонска позиция по отношение на секса.

— Не — припряно отвърнах аз. И казвах самата истина, макар и не цялата. Ако не ни бяха прекъснали навреме — слава богу, — истината щеше да е различна. От друга страна, аз не съм омъжена. Имам своите моментни слабости. Той е великолепен мъж. Какво повече да кажа?

Но той продължаваше да ме гледа напрегнато и аз усетих как се изчервявам.

— Това не е халатът на брат ти.

Ох, да ме се не види! Вперих поглед в огъня, сякаш чаках пламъците да ми напишат отговора.

— Чий е този халат?

— На Бил — отвърнах аз. Дотук добре.

— Той твой любовник ли е?