Шарлейн Харис - Мъртви за света

За пръв път ми ставаше студено при вида на голия Ерик. Обикновено — когато ми се е случвало, по една или друга причина, — изпитвах точно обратното.

Чувствах се толкова объркана и зашеметена от случващото се, че реагирах по най-неадекватния начин — избухнах в смях.

Ерик се сепна и ме изгледа с изумление.

— Най-малко теб очаквах да видя тук — казах. — С Бил ли искаше да се видиш? Защото него го няма.

— Бил?

— Вампирът, който живее тук. Бившият ми приятел.

Той поклати глава. Отново започваше да изпада в състояние на абсолютен ужас.

— Не знаеш как си се озовал тук?

Той отново поклати глава.

Положих огромно усилие да образувам някаква мисъл. Но си останах само с усилието. Чувствах се капнала от умора. Мощният прилив на адреналин, обзел ме при вида на тичащата в мрака фигура, започваше да ме напуска. Стигнах до отбивката за моята къща, завих наляво и поех по алеята през тъмната, притихнала гора — по прекрасната ми, прясно асфалтирана алея, благодарение не на кого да е, а именно на Ерик.

И точно поради тази причина сега Ерик седеше до мен в колата, вместо да тича в мрака като гигантски бял заек. Точно защото бе имал благоразумието да ми даде онова, от което съм имала нужда. (Разбира се, той също искаше нещо от мен и месеци наред ме увещаваше да си легна с него. Но все пак се беше погрижил за алеята ми, защото аз имах нужда от това.)

— Пристигнахме — обявих аз, след като паркирах зад къщата и угасих двигателя. Слава богу, предвидливо бях оставила външната лампа включена, когато тръгвах за работа, така че да не ми се налага да се препъвам в тъмното.

— Тук ли живееш? — оглеждаше поляната, насред която стърчеше къщата ми, и видимо се притесняваше да излезе от колата.

— Да — казах аз с едва прикрито раздразнение.

Той ме погледна, но не каза нищо. Бялото около сините му очи светеше в тъмното.

— О, я стига — казах аз без капчица любезност. Излязох от колата и се качих по стълбите към задната веранда, която не заключвам, защото… хм, за какъв дявол да заключвам врата против комари на задната веранда? Заключвам обаче вътрешната врата и след като се борих с ключалката няколко секунди, докато я отворя, поляната се обля в светлина от лампата в кухнята, която също оставям включена.

— Можеш да влизаш — поканих го аз, иначе нямаше да прекрачи прага. Той се шмугна покрай мен, увит в плетения ми шал.

На ярката светлина гостът ми имаше още по-жалък вид. Едва сега забелязах, че босите му ходила кървяха.

— Ох, Ерик — въздъхнах аз, измъкнах от шкафа един леген и го напълних с гореща вода от мивката. Раните му щяха да заздравеят бързо, като при всеки вампир, но трябваше да ги почистя. Огледах джинсите му; от коленете надолу крачолите му бяха целите в кал.

— Събуй ги — наредих му аз, за да не ги намокри, докато мия краката му.

Ерик се подчини безропотно, без похотливи погледи или каквито и да било други знаци, че това му доставя удоволствие. Стараех се да не зяпам втренчено госта си и побързах да отнеса джинсите на задната веранда, за да ги пусна в пералнята на сутринта. Макар че, нека ви кажа, имаше какво да се зяпа! Ерик стоеше пред мен само по бельо, и то какво бельо, майчице мила — тесен яркочервен слип, тип бикини, които сякаш минаваха експериментален тест за разтегливост на материята. На това му се вика изненада! Голяма изненада. Бях виждала бельото на Ерик само веднъж досега — точно един път повече, отколкото трябваше — и тогава той носеше копринени боксерки. Не съм предполагала, че мъжките предпочитания по отношение на бельото могат да се променят толкова бързо.

Без да се перчи и без да обели дума, вампирът отново уви бялото си тяло в плетения шал. Хммм. В този момент окончателно се убедих, че Ерик наистина не е на себе си. Нямах нужда от други доказателства. Ръстът на Ерик надхвърля метър и осемдесет и всеки сантиметър от беломраморната му снага представляваше съвършено великолепие. И той го знаеше много добре.

Посочих към един от кухненските столове с твърда облегалка. Той послушно го донесе и седна. Поставих легена на пода, коленичих пред него и внимателно потопих краката му във водата. Ерик изстена; очевидно водата бе твърде гореща дори за вампир. Донесох течен сапун и чиста кърпа от шкафа под мивката и се залових да мия краката му. Не бързах. Имах нужда от време, за да обмисля следващите си действия.

— Беше сама навън посред нощ — колебливо изрече той, сякаш опипваше почвата.

— Прибирах се от работа, както личи и от дрехите ми — носех зимната си униформа: бяла блуза с дълъг ръкав и лодка деколте, с бродиран надпис „Бар Мерлот“ над лявата гърда, както и черен спортен панталон с широки крачоли.