Стивън Кинг - Страшни сънища за продан- 1 част

Токсикологичната експертиза доказала, че преди сблъсъка Шулър е изпила десет питиета и е употребила голямо количество марихуана. Съпругът ѝ заявил, че тя не докосва спиртни напитки, обаче експертите от токсикологията никога не грешат. Даян Шулър била пияна до козирката. Възможно ли е след пет години брак (и след като преди сватбата двамата са били гаджета) Даниел Шулър да не е знаел, че жена му е алкохоличка? Да, възможно е. Алкохолиците и наркоманите са много изобретателни и могат дълго да прикриват пагубните си навици. Напиват се и се друсат, защото са пристрастени и от отчаяние.

Точно какво се е случило през онзи ден? Как Даян се е напила толкова бързо и къде е пушила марихуана? Какво ѝ се е въртяло в главата, докато е карала, без да обръща внимание на предупрежденията на другите шофьори, че се движи в насрещното платно? Дали е било нещастен случай, предизвикан от алкохола и от дрогата, или самоубийствен акт, причинил смъртта на други хора, или за необичайна комбинация от двете? Само художествената литература може да даде някакви отговори на тези въпроси. Само чрез белетристиката сме в състояние да мислим за немислимото и може би да стигнем до правдоподобни заключения. Този разказ е моят опит да сторя тъкмо това.

Впрочем, Херман Уок 18 18 Херман Уок (27 май 1915-) — американски писател, спечелил „Пулицър“ за публикувания си през 1951 роман „Бунтът на «Кейн»“ (филмиран три години по-късно с участието на Хъмфри Богарт). Известни негови книги са и „Ветровете на войната“, „Война и памет“, „Законодателят“ и др. Най-новата му творба, за която той казва, че ще е последната в живота му, е автобиографичната книга „Моряк и манипулатор — размишленията на един стогодишен автор“, издадена през настоящата 2016 в чест на стогодишния му юбилей. — Б.пр. още е жив. Прочел творбата ми в списание „Атлантик“ и ми изпрати много мило писъмце. Дори ме покани на гости. Много се зарадвах, защото съм му отдавнашен почитател. Той вече гони стоте 19 19 Разказът „Херман Уок още е жив“ е включен в настоящия сборник през 2015, когато Херман Уок още не е навършил сто години. — Б.пр. , а пък аз съм на шейсет и седем. Ако ми е писано да поживея повечко, може би ще приема поканата му.

„Прес Хералд“, Портланд, Мейн, 19 септември 2010:

Вместо да се изръси за бутилка „Ориндж Драйвър“, за да отпразнува печалбата, Бренда внася пари по сметката за своята Мастъркард, която е опустошена от цяла вечност. После телефонира на агенцията за коли под наем „Херц“ и задава един въпрос. Накрая се обажда на приятелката си Джазмин, която живее в Норт Бъруик, и ѝ съобщава какъв късмет е извадила. Джазмин изпищява от радост и се провиква:

— Малката, ти си богата!

Де да беше така… Бренда обяснява, че е погасила дълга си по кредитната карта и сега, стига да иска, може да вземе под наем шевролет „Експрес“. Служителката от „Херц“ ѝ обяснила, че това е ван, който побира девет души.

— Ще натоварим хлапетата и ще отпрашим за Марс Хил да се видим с вашите и с нашите — добавя. — Ще ги запознаем с внуците им. Ще се пробваме да изцицаме малко мангизи. Навита ли си?

Джазмин се поколебава. В родния ѝ дом (доста идеализирано название за къщурка) в Марс Хил има само едно помещение, пък и да бяха две, тя не иска да гостува на родителите си. Защото ги мрази, и то напълно основателно. Бренда знае причината: бащата на Джази я изнасилил само седмица, след като навършила петнайсет, и продължил редовно да се вмъква в леглото ѝ. Майка ѝ знаела какво се случва, обаче не си мръднала пръста да му попречи, а когато Джазмин, ридаейки, ѝ се доверила, преспокойно ѝ казала: