— Ако всичко се повтаря, без да имаме възможност да променим нещо в положителна насока, защо изобщо сме тук?
Харис свива пръсти в юмрук, почуква по пластмасовата тръба над платнения кош и тя се полюшва:
— КЛИЕНТЪТ СЕ ИНТЕРЕСУВА ЗАЩО СМЕ ТУК! ИСКА ДА УЗНАЕ КАКВА Е ДАЛАВЕРАТА!
Чака. Нищо не се случва. Той скръства ръце на бюрото си:
— Йов задал същия въпрос, господин Андърс, а Бог го попитал дали е присъствал, когато той, Бог, е сътворил вселената. Предполагам, че няма да приемете това за отговор, затова предлагам да приключим обсъждането. Какво е желанието ви? Изберете си врата.
Бил си мисли за рака. За непоносимата болка. За страданията, които ще изпита отново… само че той няма да си спомня, че това вече му се е случвало. Нали така? Стига Айзък Харис да не лъже, разбира се.
— Никакви спомени? Никакви промени? Откъде знаеш? Сигурен ли си?
— Сигурен съм, защото всеки път разговорът се повтаря, господин Андерсън. Всеки път и с всеки от вас.
— Казвам се Андрюс ! — крясва Бил, изненадвайки не само Харис, но и себе си. После добавя с по-спокоен тон: — Ако се старая, ако положа големи усилия, сигурно ще променя или ще предотвратя някакво събитие. Дори да е само злополуката с Майк, пак ще е нещо. А една промяна ще е достатъчна за… за да…
„Да заведеш Анмари на кино вместо в скапаната бирария, така ли?“
— Според едно поверие — подхваща Харис, — докато е в утробата на майката всяко човешко същество познава тайните на живота, смъртта и вселената. Обаче малко преди да се появи на бял свят, един ангел се навежда над него, слага пръст върху устните му и му прошепва: „Шшшшт!“ — Харис докосва трапчинката под носа си. — В преданието се казва, че това е белег от пръста на ангела. Всеки човек го има.
— Виждал ли си ангел?
— Не, обаче съм виждал камила. В зоопарка в Бронкс. Коя врата избираш?
Бил се замисля; ненадейно си спомня разказ, който бяха изучавали в прогимназията — „Жена или тигър“ 16 16 Най-прочутият разказ на Франк Ричард Стоктън (1834-1902 американски писател и хуморист, известен с поредицата си разкази за деца, добили широка популярност през последното десетилетие на 19. век): Млад мъж бил осъден на необичайно наказание, задето имал романтична връзка с принцеса — любимата дъщеря на един владетел. Извели го на арената и го изправили пред две врати — зад едната имало кръвожаден тигър, който щял да го разкъса, зад другата — красива придворна дама, за която осъденият бил длъжен да се ожени, ако попадне на нея. Хилядите зрители с нетърпение очаквали избора му. Сред тях той видял принцесата и тя незабелязано му дала знак да отвори вратата вдясно. Той понечил да го стори и… тук разказът неочаквано свършва. Дали принцесата е спасила любимия си, посочвайки му вратата, зад която е била красивата придворна дама, или е предпочела той да умре, вместо да стане съпруг на друга? — Б.пр.
. Решението, което му предстои да вземе, не е трудно колкото избора на героя в разказа.
„Трябва да се държа само за едно — мисли си, докато отваря вратата, отвеждаща обратно в живота. — Едно-едничко нещо!“
Обгръща го бялата светлина на завръщането.
Лекарят, който през есента ще зареже републиканците и ще гласува за демократа Адлай Стивънсън 17 17 Адлай Стивънсън (1900-1965) — американски политик и юрист, бивш губернатор на Илинойс. — Б.пр.
(факт, който ще остане неизвестен за съпругата му), се навежда като сервитьор, предлагащ на клиентите си поднос с вкуснотии, а като се изправя, държи за крачетата голо бебе. Плясва го по дупето и новороденото заплаква.
— Имате си чудесно момченце, госпожо Андрюс. Предполагам, че тежи около три килограма и половина. Честито.
Госпожа Андрюс поема сина си. Целува мокрите му страни и челцето му. Ще го кръстят Уилям — на името на нейния дядо по бащина линия. В началото на двайсет и първи век Уилям още няма да е навършил петдесет. Мисъл, от която ѝ се завива свят. Тя държи в обятията си не само един нов живот, а цяла вселена от възможности. „Няма нищо по-прекрасно!“ — казва си.
Мислейки за Сурендра Пател
На 26 юли 2009 Даян Шулър напуснала със своя миниван „Форд Уиндстар“, модел 2003, палатъчния лагер край езерото Хънтър в Парксвил, щата Ню Йорк В колата били петгодишният ѝ син, двегодишната ѝ дъщеря и трите ѝ племенници. Изглеждала добре (последният човек, който я видял в лагера, се закле, че била „съвсем в час“ и дъхът ѝ не миришел на алкохол), изглеждала добре и след един час, когато нахранила децата в „Макдоналдс“. Не след дълго обаче шофьори на преминаващи коли я забелязали да повръща край шосето. Обадила се на съпруга си, оплакала се, че ѝ е зле, после излязла на Таконик Паркуей и шофирала в насрещното платно почти три километра, без да обръща внимание на клаксоните и мигащите фарове на колите, които като по чудо избягвали сблъсъка с минивана. Накрая се ударила челно в някакъв джип, убивайки себе си и всички (с изключение на сина си) в колата, както и тримата мъже в джипа.
Читать дальше