Ернст Мулдашев: В обятията на Шамбала

Ето и сега, докато стоях пред входа, чувствах, че всеки момент ще се приближа до асансьора, ще натисна копчето, асансьорът шумно и вибрирайки ще спре на първия етаж и ще ме изкачи до моя апартамент, а вече пред вратата аз ще спра за момент, за да осъзная колко много ми се е искало да си бъда тук, вкъщи. На мен, съсипалия здравето си в прашните бури на Тибет и зажаднял да се прибере вкъщи.

Аз наистина влязох във входа, натиснах копчето на асансьора, той спря и ме изкачи до вратата на апартамента. Преди да позвъня, се забавих миг-два. В главата ми прозвучаха думите на Юрий Иванович Василиев, произнесени на летище Шереметиево-2 при посрещането.

— Е, шефе, намерихте ли Града на боговете?

— Намерихме го, Юра, намерихме го — отвърнах му тогава.

— И какво представлява той?

Помня, че неочаквано и за мен самия отговорих:

— Матрица за живота на Земята.

$id = 7785

$source = Моята библиотека

Издание:

Ернст Мулдашев

В обятията на Шамбала

Руска

Издателство „НСМ Медия“, 2004

Между другото този феномен се потвърди чрез изучаването на човешката аура с апарата на Коротков.

F. Fremantle, Luminous Emptiness, Boston & London, 2001, p. 79