Ернст Мулдашев - В обятията на Шамбала

Чух ромолене на вода. Приповдигнах се на пръсти и видях рекичката. На другия бряг се намираше Мястото на гладния дявол.

„Нима можем да наричаме Гладния дявол черна сила!?“ Та нали той изпълнява благородна мисия — защитава от потъналите в „паричната мръсотия“ хора отломъка от Шантамани. Не дай Боже, той да попадне в техните ръце и да им даде неограничена власт. Естествено тя ще се превърне във власт на парите. За какво е необходимо да се трупат пари за сто живота напред? Та нали съществуванието на човека е толкова кратко!

Спомних си думите на моя приятел Венер Гафаров, който веднъж край огъня тихо беше казал: „Бог е изравнил хората в едно — в смъртта.“

Замислих се. „Браво на теб. Гладни дяволе!“ Смятат те за черен, наричат те дявол, а ти, скъпи ми ангеле, изпълняваш благородна мисия. Показваш на хората колко струват лошите им мисли. Смело продължих напред и стигнах до реката. На другия бряг се извисяваше скала, зад която имаше цяла поредица от каменни образувания, сякаш прораснали направо от земята. „Статуите на вкаменените хора би трябвало да се намират от онази страна на реката“, ориентирах се аз, припомняйки си думите на монаха Тленнурпу.

Тръгнах нагоре по течението, надзърнах зад скалата и там, между каменните образувания, видях няколко триъгълни камъка. Преброих ги. Бяха осем! Сърцето ми се разтуптя от вълнение. Извадих бинокъла и се вгледах в тях. Всеки си имаше лице, отделени от торса ръце, контури на тяло и крака, подвити в позата на Буца.

— Това ли са вкаменените хора? — продумах аз.

Налучках брод през реката. Стигнах до средата и спрях. Ледената вода шумно плискаше около колената ми. Постоях така около три минути. Студенината й ми беше приятна. „Не бива да се приближавам към тях! Не бива!“, припомних си.

Внезапно разбрах, че отломъкът от легендарния камък Шантамани се намира вътре във вкаменения човек.

Студената вода боботеше между краката ми. Живата вода! Нима онзи човек, който се е вкаменявал осем пъти, е искал да скрие в себе си отломъка от Шантамани, за да го запази? Нима е така? Студената вода продължаваше да мие краката ми. Не ми се излизаше. Духаше пронизващ вятър, а на мен не ми беше студено.

Защо този човек се е вкаменявал не един, а осем пъти? Ако е искал да скрие в себе си отломъка от легендарния камък, би било достатъчно да се вкамени само веднъж. Внезапно ми хрумна, че отломъците са били осем. И са били донесени тук, където някога се е намирал тибетският Вавилон — люлката на човечеството. Защо обаче точно осем!? Може би „отглеждането“ на клонирания тибетски човек е било разделено на осем етапа и при всеки от тях е било използвано отделно парченце? Може би!

Усетих, че краката ми се схващат. „Колко малко знаем! Не ми е приятно, но трябва да си призная, че никога няма да го узнаем! — казах си наум. — Принуден съм само да правя предположения! Нищо не мога да твърдя със сигурност! И няма да мога! Никога! Добре е поне, че можем да предполагаме! Никой не е в състояние да се зарови в дълбините на мирозданието и историята! Никой не е в състояние с очите си да види онова, което се е случило преди хилядолетия! Та нали и науката история се основава на предположения. Археолози и историци повтарят със сериозни лица думата факт, извличайки от чекмеджетата на бюрата си парченца от счупена примитивна кана, но никой от тях не може да се потопи в миналото и да съзре случващото се! Миналото е зад нас, а ние живеем с бъдещето! Затова ни остава само да предполагаме…“

Усетих, че и двете ми обувки са подгизнали. „Според моите предположения — разсъждавах аз, треперейки от студ — след като клонираният човек е бил отгледан в Тибет и се е разселил по цялата земя, неговата люлка — тибетският Вавилон — постепенно е стигнала до упадък. Дошло е времето да се укрият осемте отломъка от камъка Шантамани. Тази задача е била възложена (най-вероятно от Шамбала!) на човек, който при всяко свое прераждане е изпълнявал една-единствена мисия — да скрие в себе си по един отломък. Не е било измислено нищо по-умно и по-сигурно. След всяко раждане и вселяване в ново тяло този човек се е насочвал натам, където навремето е процъфтявал тибетският Вавилон, взимал е поредния отломък от камъка Шантамани, поглъщал го е, изпадал е в сомати и… се е вкаменявал!“

Усетих, че зъбите ми тракат безспирно. Осем вкаменени тела и във всяко от тях по парченце от камъка Шантамани! Опитай се обаче да ги извадиш! Как да откриеш камък сред камъка!?