Ернст Мулдашев - В обятията на Шамбала

Порових в раницата, извадих манерката със спирта и я им подадох.

— Пийте за мое здраве! И без друго няма какво да правите!

Пак порових в раницата, измъкнах фотоапарата и помолих Тату да ме снима. Тату изпълни молбата ми.

— Вземи поне фотоапарата! — подвикна ми той.

— Остави! — извиках в отговор.

Възвишение след възвишение, низина след низина, преодолявах разстоянието до Мястото на гладния дявол, сверявайки посоката по компаса. Понякога присядах, за да си почина. Все пак се намирах на височина не по-малко от 4600 метра.

Скоро наближих реката. Скалите, бележещи омагьосаното мястото, ставаха все по-различими. Продължавах напред. „Дано не се изцапам твърде много! — мислех си аз. — Как обаче да намеря баланса между любопитството и указанията на монаха? Да вярвам ли в Черния ангел, или не? Дали там не бяха останали доказателства за съществуването на древния тибетски Вавилон, където се е «пръкнал» земният човек? Дали точно там се намира отломъкът от камъка Шантамани?“

Никога не съм се смятал за страхливец. Експедициите ме бяха научили да преодолявам страха си. Нещо повече — притежавам качество, което в никакъв случай не може да се определи като възвишено или интелигентно. Побойник съм. Разбирам, че да се биеш, е лошо, но на мен наистина ми харесва. При това почти винаги аз съм този, който се заяжда и пръв налита. Постигам ефекта на изненадата — именит професор, а пък се бие! Това обикновено ми осигурява победата. Понеже все пак съм интелигентен човек, никога не удрям противника си с юмрук по лицето. Само го блъскам с длан в гърдите, след което той най-често пада. Притиснат до земята, вижда над себе си „нравоучителното“ лице на професора. Е, вярно е, че понякога хващам съперника за реверите и го пронизвам с поглед. Дълбоко в душата си осъзнавам, че биологически съм преди всичко самец. Усещам го, дори когато наоколо няма никакви самки.

Най-често се сбивам по време на риболов. Воювам с бракониерите за „своята територия“. Инстинктът, който съществува при вълците, елените и дори може би при червеите, е дълбоко вкоренен и при мен, сякаш за да потвърди дарвиновата теория за произхода на човека. Основното, заради което хората влизат в двубой, е желанието да накараш другия да те уважава. Понякога си мисля дали подобно уважение си заслужава средствата.

Натъкнах се на малко блато. Пресякох го и ботите ми подгизнаха. „Колко гаден звук издава блатото!“, отбелязах си наум и въздъхнах с облекчение, когато отново стигнах до твърда земя.

Мислите ми кръжаха все около Черния ангел. Все пак се страхувах от него! Не исках нито да си съпернича, нито да се бия с него. Не, Гладният дявол ми беше интересен. Давах си сметка, че любопитството ме води натам, където можех да срещна смъртта. Крачка след крачка се приближавах до омагьосаното място.

„Сигурно Черният ангел уважава себе си“, помислих си. Разбирах, че няма нужда някой да ме кара да го уважавам — той охраняваше отломъка от легендарния камък Шантамани. Бог ненапразно е създал различни вариации на черната сила, за да не ни се струва животът сладък като мед. И за да може всеки, след като шамароса някого, заявявайки: „На ти да се разбереш, гадняр такъв!“, да продължи да уважава себе си като истински мъж. Дори и да се просне на земята след силен ответен удар.

Уважавах черната сила. Тя е създадена от Бог с една-единствена цел — човек да не „затлъстее“. Защото „затлъстяването“ е по-страшно и от черната сила. Затлъстелият глупак е по-лесно да бъде убит, отколкото превъзпитан, понеже си въобразява, че е почти Бог. На такъв трудно можеш да му повлияеш с думи — той не ги разбира. Необходим му е солиден удар, който обикновено урежда всички проблеми.

Ето защо понякога се налага човек да се сбие и да се прояви като „черна сила“. В този свят всичко е относително и е доста трудно да разбереш къде е бялото и къде — черното. Всеки от нас има някакви „черни петънца“. Важното е те да не ни подтикват към алчност и завист, които според мен са най-нетърпимите недъзи на човечеството. Гадорията може да се изтърпи, но алчността и завистта — не. Не е без значение, когато тези „петнисти“ по природа хора взимат пример от „благородството“ на американските екшъни, в които поради непреодолимата тъпота на режисурата има само бяло и черно. В тях примитивният герой „отмъщава благородно“, а „черният глупак“ само страда и получава болезнени конвулсии. След като човек изгледа подобен филм, започва да смята, че за да си бял, задължително трябва да си тъп и отмъстителен. Ето защо много хора по света възприемат американците по този начин. Бих нарекъл Холивуд стимулатор на тъпотата, характерна за човечеството. Простете ми, но съм убеден, че хората искат да поумняват. Такива ги е създал Бог — устремени към прогреса, при това преди всичко умствен.