Кристофър Прийст - Островитяни

— Изкуството не е само в красивите гледки. А и гледките не издават звук.

— Но го има вятърът. Защо не построим виртуален тунел? Ти копаеш, аз запълвам. Едновременно. Започва от тук, където сме сега, излиза от другата страна на хребета. Знаеш какво ще направиш, ако го прокопаеш, аз знам какво ще направя, ако го поправя. Постигаме паритет. Ето това е истинското изкуство. Паритет! Е, ще се връщаме ли вече, преди да съм получил измръзвания?

— Ами дискантът? Трябва ми сега.

— Има други начини. — Той скочи от канарата, като едва не си изкълчи глезена на твърдата, неравна земя. — Ще измислиш нещо. Ще се върна след една-две години, за да видя какво си направила.

Но минаха десет дни и той, макар и изнервен, не си беше заминал. Йо все изнамираше неща, които трябваше да свърши в тунела, измисляше начини да го накара да работи по тях с нея. В известен смисъл това го устройваше, защото си бе намислил посока, но точно този ферибот, който трябваше да хване за Салей, бе отплавал два дни по-рано. За известно време нямаше да има друг.

Сега връх Вулден свиреше басовата си песен всяка нощ — и в слаб, и в силен вятър. Йо обяви, че е неудовлетворена от това. Искаше да продължи да настройва и регулира акустичните екрани, но реакцията срещу музиката от страна на жителите в града се засилваше от ден на ден. И двамата знаеха, че е време да си тръгват, да се заемат с нови проекти.

Независимо от плановете на самата Йо, Ой възнамеряваше, каквото ще да става, да хване следващия рейс за Салей. Фериботът щеше да пристигне сутринта. Той си събра багажа възможно най-незабележимо, докато Йо взимаше душ.

Когато тя излезе — с мокра коса и навита около нея хавлия, връх Вулден започна да мърмори безжизнената си музика. Йо рязко се хвърли срещу Ой и закрещя, че знае, че той се кани да я изостави. Обвини го, че предава както своето, така и нейното изкуство, че се е продал, че се опитва да унищожи постигнатото от нея…

Познатата увертюра. Знаейки, че този път ще бъде последна, Ой не й позволи да го придърпа в леглото. Не отстъпи и закрещя в отговор. Беше гняв като начин на изразяване, не истински, а словесно посичане. Отвърна й с всичко, което някога му бе казала и дори повече. На нея не й хареса. Заплю го, при което и той я заплю. Тя го удари с юмрук — и той я удари с юмрук.

Накрая той отстъпи и двамата се проснаха на леглото. Докато се караха, хавлията й бе паднала настрана, но сега тя разкъса дрехите му. Действаше с агресивна страст — похот, не любов, но както и дотогава, се ограничи единствено до действия с ръце и уста. Връх Вулден изрева отново. От вятъра се зароди музикална гама, бавна тонична прогресия.

Внезапно Йо изкрещя:

— В мен! Направи го!

Помогна му да намери пътя, за да не възникне неразбирателство какво има предвид, и той най-после проникна в нея. Тя възкликна високо, стържещ писък до ухото му. Пръстите и ноктите й се забиха в гърба му, устата й се притисна горещо към врата му, краката й се сключиха около кръста му.

Тунелът през планината достигна най-високата точка на гамата и необятният непрекъснат тон започна да става все по-силен. Йо кулминира с тази нота, като викаше, пищеше — най-високата музика на сексуалното удоволствие.

Ой се отпусна върху и през нея, но тя не спираше да издава звуците на натрупаната страст. Всеки дъх, който изпускаше, бе различна нота, сладка и висока. Сега тя чакаше звуците от планината, вслушваше се за очаквания знак, вдишваше с нея, хармонизираше — мелодичен дискант, песен на въздуха и небето, на ветровете, които се завихряха през интонационните пластини, вееха през клапите, прекосяваха морета и острови. Гласът й бе изненадващо чист и невинен, недокоснат от яростните й настроения и променлива природа. Беше се сляла със създадената от нея музика и сега пееше като вятъра.

Някъде там, в океана от острови се раждаха ветровете, които пресяваха пясъка по плажовете, насочваха теченията и разклащаха горите. Назряваха в безветрените зони около екватора, от охлаждащото въздействие на снеговете, от разцепването на айсберги сред глетчерите на юг, от непредсказуемите системи с високо атмосферно налягане на умерените зони, от спокойните лагуни с влажен въздух из тропиците. Следваха приливите и отливите, провираха се между високите планини, променяха настроението и надеждите на хората, които докосваха, носеха дъжд и освежаващ въздух, създаваха реки и езера, подновяваха извори, разрошваха моретата. Нарива, Ентанер, Бенун. Отвъд тях хиляди други — пасати и морски бури, урагани и мусони, и вихрушки, вледеняващи виелици и едва доловими повеи, топлите ветрове на зората, обикалящи земното кълбо, надигащи прах, създаващи ритъм в паметта, въртящи ветропоказатели и издуващи платна, вдъхновяващи любов и прозорци и хлопащи врати. Ветровете на Архипелага на сънищата духаха диво и изсушаваха голите пясъчни рифове и скали, съживяваха влажните градове, напояваха фермите, навяваха дълбоки преспи в планините на север. Чистото сопрано в гласа на Йо черпеше от този източник, придаваше му форма и звук, история, усещане за живот.