Кристофър Прийст - Островитяни

Остатъкът от годината Ой прекара в довършване на хоризонталното стълбище, след което незабавно напусна, преди да го разкрият. Прекоси Спиралата до остров Тумо, където след една необуздана ваканция започна да размишлява върху следващата си творба.

Хоризонталното стълбище беше отворено от столичните власти. Беше ясно, че през цялото време са знаели какво е правел Ой. Отгатвайки кой е той, бяха взели неофициалното и просветено решение да му позволят да си свърши работата. Разположиха стълбището като постоянна инсталация в изложението на модерното изкуство, създадено в задната част на сградата на Столичната община. Въпреки че бе подложено на безпощадна критика от първите критици, които го разгледаха, стълбището бързо стана известно сред широката публика и само след година се стичаха хора от всички страни на Архипелага, за да го видят и да направят опит да го изкачат. Финансовата подкрепа от Мурисейската фондация на Спогодбата за Ой бе увеличена значително.

Йо се бореше със забавяне от страна на властите на Сеньорията, възразяващи срещу двете огромни машини за тунелиране в трюма на товарния кораб, задържан в пристанището. И откритата й митническа декларация по никакъв начин не успяваше да повлияе на възраженията им.

Докато се опитваше да разреши проблема, успя тайно да стовари няколко от малките си екскаватори и булдозери в един отдалечен район на полуостров Хомке, използвайки десантен катер, нает от фаяндската военна база на Люс. За тази операция изхарчи повечето от наличните си средства и това наложи второ забавяне, за да подаде молба за още финансиране от Фондацията на Мурисей. Когато новата субсидия най-после дойде — в доста по-малък размер, отколкото се бе надявала, — вече беше разрешила проблема с оборудването за тунелиране.

На минния консултант от Сеньорията — пенсиониран джентълмен, заемащ поста на почетни начала — тя представи няколко мостри от ценни минерални руди, разясни, че връх Вулден съдържа толкова богатства, че животът на Янет ще бъде преобразен завинаги, и посочи, че поради очевидни причини същината на работата й трябва да остане в тайна. Преди да напусне офиса му, успя да забрави на бюрото къс самородно злато.

Почти веднага след това оборудването за тунелиране се озова на брега. Съвсем скоро вече обучаваше два екипа от работници за предстоящата работа. Локацията на инсталацията й бе определена месеци преди това, така че екипите без бавене се разположиха от двете срещуположни страни на планината. Следвайки подробните и строги инструкции на Йо, те се подготвиха да си пробият път с машините през скалите.

За Йо това бе най-стресиращият и критичен период. Всеки ден трябваше да прави по няколко посещения и от двете страни на планината, да замерва ориентацията на всяка машина, да проверява и потвърждава качеството, точността и ъгъла на работата. Налагаха се неизброими проби и прокопаването на множество служебни шахти. В началото напредъкът си оставаше пренебрежимо малък — три месеца, след като бе дала нареждане на екипите си да заработят, все така не бяха свършили почти нищо. Пълзяха напред с безкрайна предпазливост, извършваха подготвителни изкопни тестове, но и двете машини си оставаха извън планината.

Накрая беше в състояние да нареди да започнат да копаят сериозно. И двете машини се впиха в планината и огромните пробивни глави започнаха бавно да си пробиват път през скалата.

Скоро възникна и един познат, но основен проблем — и то по-точно по какъв начин да се освобождават от натрошената скална маса, оставаща при напредването на тунела. Първото средство на Йо беше метод, който бе използвала и в други проекти в миналото: да плати на предприемач извън острова да изхвърли отпадъците. По този начин успяха да се отърват от няколко огромни товара. Само че откри, че движението на големите, тежки самосвали през града и ефектът, който имаха при товаренето по корабите, привличаше нежелан интерес към работата й. Не след дълго развали сделката и се разплати с предприемача.

Изчисли вероятните размери на купчините отпадъчен материал, избра местата, където можеха да се разположат, и скоро след това скалните остатъци започнаха да се трупат в предпланините на връх Вулден. Йо реши да не ги озеленява. Помисли си, че шлаката може да свърши работа на Ой, ако изобщо някога се появеше.

Работата вървеше бавно, а за прокопаването бяха необходими повече от три години.

Докато Йо тунелираше, Ой се движеше почти също толкова бавно из други части на Архипелага. Посети няколко острова, но или не откриваше тема, която да събуди интереса му и да стимулира въображението му, или му се налагаше да продължава напред, когато местните жители го разпознаеха.