Кристофър Прийст - Островитяни

Съществуват строги, твърдо налагани закони за постоянното пребиваване. Наскоро във визовия режим са внесени промени, позволяващи на посетителите да остават най-много за четиридесет и осем часа. На острова не се допускат дезертьори, а ако бъдат заловени, биват връщани насила във военните им части.

Валута: приемат се всички, включително хартиените пари, които получават войниците. Обменният курс се определя по котировката на архипелагския паралеон.

На малкия остров Янет пристигнаха двама души — една жена и един мъж. И двамата имаха чудновати имена, и имената им бяха чудновато сходни, но допреди да стъпят на Янет, жената на име Йо и мъжът на име Ой никога не се бяха срещали лично.

И двамата бяха чували един за друг. Йо и Ой бяха художници, концептуални творци на инсталации, които оставаха неразбрани от публиката и биваха заклеймявани от критиците. И двамата бяха подложени на тормоз от страна на властите, а творбите им — забранени. И на двамата не им пукаше. Разглеждаха себе си като партизани на изкуството, на една крачка пред своите противници, винаги насочили поглед към следващата си инсталация. Като хора обаче не си приличаха по нищо.

Янет се издигаше на субтропичната ширина в средата на островен грозд, известен като Малките Серки. Политически леко се различаваше от останалите острови в Архипелага по това, че имаше феодална икономика и се управляваше от Сеньор на теория и отчасти избрана по демократичен път Сеньория на практика. На територията му съществуваше само една главна заселена област: самият град Янет, едновременно столица и пристанище, разположен на южния нос на полуострова, който островитяните наричаха Хомке (което на местното наречие означава „тъмнозелен“). Градът беше център на леката промишленост, електронните студиа и разработчиците на игри. На Янет можеха да се намерят доста високоплатени работни места.

Жената, чието пълно име беше Джорден Йо, пристигна първа. Веднага след като стъпи на сушата, каза на представителите на Сеньорията, че е геолог на свободна практика и че е дошла по работа. Което не беше вярно. Освен това пътуваше с фалшива самоличност и представи подправени документи, за да докаже твърденията си. На митничарите заяви, без да дава прекомерни подробности, че ще внася машини, предназначени за геоложки проект. Поиска открита митническа декларация, за да избегне необходимостта всеки път да минава през бюрократичните процедури, но отначало представителите на властите се колебаеха дали да й я дадат. Йо обаче имаше богат опит да се справя с такива ситуации и съвсем скоро получи онова, което искаше.

Намери и взе под наем апартамент в центъра на град Янет. Към него имаше малка пристройка, която можеше да използва като студио. Щом се настани, незабавно се хвана на работа.

Извън района на Хомке Янет беше слабо заселен. По протежението на крайбрежните равнини имаше обработваеми земи, но по-голямата част от острова бе покрита с гъста тропическа гора, богат природен ресурс, защитена от дърводобивната индустрия и строителните предприемачи със специални декрети и управлявана като резерват. Бреговата линия на Янет не беше облагородена. Водата нахлуваше свободно на сушата при всички нива на прилива. Почти липсваха исторически и културни забележителности и поради тази причина туристите на Янет бяха рядкост.

На Янет имаше и планина, известна на местните като Вулден (на патоа: „сър“). Като се изключат няколкото ниски предпланини, връх Вулден се изправяше самотен — асиметричен конус, изникващ от гората в северния край на Хомке. На по-ниските му склонове растяха дървета, но по високите части имаше единствено жилави треви и голи скали. Липсваха пътеки и изкачването му — макар да беше стръмно само отчасти, — си оставаше предизвикателство.

От върха на Вулден се виждаше целият остров и се разкриваше гледка към околните острови. На ярката слънчева светлина морето бе сребристо и сапфиреносиньо, островите — Хомке зелени, тъмни и наситени, поръбени с белите гребени на разбиващите се вълни. Над всичко това се носеха бавните сенки на леките облачета.

Именно този връх изкачи един ден Джорден Йо. Беше се изкатерила без да се оглежда повече от необходимото, решена да съхрани пейзажа за момента, когато достигне най-горе, като полагаше усилия да не получи дори бегла представа и да не зърне нищо, придържайки очи към пътеките и големите заоблени камъни, пръснати пред нея.