Кристофър Прийст - Островитяни

В началото, докато си поемаше по-спокойно дъх след дългото изкачване, потърси закрилата на няколко скали, за да се предпази от поривите на вятъра. Изненада се колко студено беше на върха. Но гледката я ободри. Зарея поглед към островите. Невъзможно беше да се преброят — морето бе изпълнено от малки пространства хълмиста земя. Светлината бе ярка, неспирна. Тя поглъщаше пейзажа, опитвайки да му се насити и да се изпълни с усещането за него. Известно време наблюдава следите, които вятърът оставяше по повърхността на морето, застъпващите се защриховани гравюри на V-образните къдрици зад преминаващите фериботи, формите, начина, по който облаците се оформяха, преминаваха над островите и изчезваха към хоризонта, а на тяхно място откъм наветрената страна идваха други.

Направи много снимки на триста и шейсет градуса, в ниското и високото, на земната маса на самия Янет, на островите, небето и морето. После започна да обмисля собствената си истинска работа с Вулден, планината.

Същия ден измери налягането на вятъра. През цялата година в тази част на Архипелага преобладаваха три вятъра. Мекият западен вятър, известен като Бенун — топъл и наситен с дъждове, периодичен, най-често усещан през пролетта — вятър, който можеше да вземе предвид, но не и да разчита на него. Другите два идваха от изток. Първият се казваше Нарива — горещ вятър, който заобикаляше южните конски ширини, пресичаше Екватора и след това заливаше тази част на Архипелага. Вторият бе известен като Ентанер — стабилен поток откъм планините на северния континент, носещ със себе си прохладни вечери в края на дългите лета на острова.

През този ден Йо тества вятъра с преносимия анемометър, който беше донесла, отбелязвайки си не само посоката, но и налягането му — в случая беше източен вятър, твърде хладен, за да е Нарива, но може би имаше общо с Ентанер? Налагаше се да опознае по-добре тези ветрове, преди да е напълно сигурна, че ги отличава. На островите нямаше нито ден, през който ветровете да са едни и същи, типични, така че трябваше да работи с осреднени стойности, да прави безкрайни изчисления за сила, честота, посока, неизменно да допуска наличието на отклонения в непокорните променливи.

Накрая легна на скалистата повърхност на върха, усещайки как се притиска към най-високата точка на планината. Студеният вятър я обвяваше, повдигаше неподходящите й дрехи и я вледеняваше, а тя през това време трепереше и планираше, като накрая си поплака малко. Вече обожаваше връх Вулден, обичаше височината му, величието му, сивата му непоклатимост. Вулден бе спокойна планина със силни, стабилни пластове, твърди, но безопасни за прокопаване — а сега й оставаше да опознае ветровете, които планината дишаше.

Върна се в студиото си преди свечеряване, изтощена от напрегнатото изкачване, от температурните крайности между обветрените височини и знойната равнина в ниското. Плановете й за планината започваха да се оформят. Само след двайсет дни приключи с огледите, разпрати поръчките и даде нареждане земекопната и скалопробивната техника да бъде приведена в готовност.

И докато чакаше масивното оборудване да пристигне на Янет, се зае с други подготовки.

Междувременно някъде там беше Ой.

По това време Ой бе зает с малка, но прецизна инсталация на непокорните брегове на остров Семел. Оставаха четири години до първата среща на Йо и Ой на Янет. Семел се намираше в отдалечен район на Архипелага на име Спиралата — система от повече от седемстотин островчета и атоли в южното полукълбо.

Пълното име на Ой беше Тамара Диър Ой, но беше станал известен само с фамилията си. Концептуален и инсталационен художник, той бе прекарал годините след напускането на колежа в обиколки из Спиралата, в издирване на подходящи острови. Експериментираше с техники и материали на всеки остров, който посещаваше, използвайки местни агрегати в смес със смолист цимент в търсене на най-твърдите и най-гладките съединения, такива, които щяха да устоят не само на времето и стихиите, но и на неизбежните опити на хората да унищожат или повредят творбите му.

Също като своята почти съименничка Йо, Ой често не беше добре дошъл на местата, които посещаваше. Бяха го изхвърляли принудително от пет-шест острова, макар че до този момент някак бе успял да не попадне в затвора. Също като Йо, заедно с нарастването на репутацията му често беше принуден да пристига на островите инкогнито и да работи бързо, за да завърши започнатото, преди да бъде разкрит или публично заклеймен и принуден да изостави работата си недовършена.