Кристофър Прийст - Островитяни

Първата му завършена, непрекъсната от никого творба, беше на остров Сели — непоносимо горещ туристически остров с необятни заливи и плажове и легендарно темпераментен нощен живот. Ой пристигна на Сели извън сезона и скоро откри две запустели ваканционни вилички, построени близо една до друга на малък хълм с прохладни борове, гледащ към един от плажовете. Докато работеше, дърветата му предоставяха добро укритие. Залови се и с двете вили, като първо запечата вътрешността им с дебели пластове цимент, като остави външните им страни непроменени, но отряза достъпа до помещенията. После той и работниците му се заеха да издигат съединителен елемент помежду им — фалшиви стени и покрив, — превръщайки двете къщички в три, или в една, или в нито една. Използвайки внимателно подбрани оцветители, той боядиса екстериора на инсталацията си с няколко ръце островна белота.

Разплати се с помощниците си и напусна Сели, преди творбата му да бъде открита. На тръгване удари на инсталацията си един здрав и одобрителен страничен ритник.

Другите му набези из обитаемите острови на Спиралата се оказаха по-трудни, но досега бе сполучил да запечата главната улица на едно село на остров Тет и да преобразува малка църква на Лертоуд в естетически привлекателен херметичен яйцевиден купол, боядисан в матово черно.

Първата му крайбрежна творба беше отсечка от скално срутване в подножието на тебеширените скали на остров Тране. Работейки по време на отлив, Ой заглади и изравни камъните и дупките между тях с пълнеж от цимент. Тази част от брега бе изолирана и непосещавана. Малцина минаваха оттам и виждаха какво прави. Отначало се трудеше сам, но поради мащабните размери на инсталацията се наложи да наеме майстори от съседните села.

След три месеца по-голямата част от инсталацията бе завършена. Районът от разтрошени скали бе преобразен в бяла равнина, така гладка, че по нея можеше да се търколи топка, така еднообразно плоска, че дори и най-чувствително настроеният нивелир не би отчел отклонение по хоризонтала.

Удовлетворен, Ой освободи работниците и прекара няколко дни в довършителни подробности. Два дни по-късно, докато се готвеше да напусне Тране за друг остров, от надвисналите скали рухна огромен къс, като покри и унищожи всичко, което бе постигнал. Отиде да види лично щетите, но веднага след това напусна Тране.

Контактът между двамата бе осъществен първо от Ой. От доста време бе запознат с репутацията на Йо, разбира се, но никога дотогава не се бяха срещали. После един от членовете на попечителския съвет на Мурисейската фондация на Спогодбата му я спомена и му даде адреса й. Няколко дни по-късно той й изпрати съобщението:

,здрасти йо, аз съм ой, познавам нещата ти и се басирам,че ти познаваш моите, да опитаме да се съберем и да видим какво ще се получи, навита ли си?

Йо не отговори веднага. След около шест седмици му изпрати съобщението:

Заета съм. Гледай си работата. Йо.

По това време Ой работеше върху едно голямо вито стълбище, на което се бе натъкнал в очевидно изоставената задна част на сградата на общината в град Канер. Преобразуваше го в пасаж от несиметрични стъпала, които можеха да бъдат изкачени от долната страна с помощта на въжета и в хоризонтално положение. Запълни стъпалата от горната страна, създавайки гладък наклон. Предизвикателството бе изпълнено с висока степен на сложност и през всеки един ден от работата си там очакваше да бъде разкрит от властите.

Няколко дни след първото съобщение от Йо, пристигна второ:

Ти си анатема за мен. Ненавиждам и презирам онова, което правиш. Ти си човек на HE-ИЗКУСТВОТО. Мразя всичко, което измисляш или рисуваш, строиш или запълваш, скриваш, заглаждаш или коригираш, до което стоиш, покрай което минаваш или в чиято околност дишаш, всичко, за което ДОРИ ЗА МОМЕНТ СИ СИ ПОМИСЛИЛ. Онова, което правиш, е анти-изкуство, анти-красота, анти-живот, анти-анти. Твоето така наречено творчество е мерзост за всеки художник, който някога е живял или ще живее. Няма какво да „опитвам“ с теб, освен да те заплюя неколкократно. Йо.

Час по-късно обаче пристигна и третото й съобщение:

Плс прати две твои снимки, на едната от тях гол и отпред и отблизо, но не на лицето. Йо.

Секунди след него дойде нейното четвърто и последно съобщение:

Ела и виж какво правя, Ой. Не съм луда. На Янет съм. Йо.

Същия ден той изпрати фотографиите — повече от две. Ио така и не му писа за тях.