Кристофър Прийст - Островитяни

Някои свои творби успя да доведе до успешен завършек. Отиде на Фоорт — сух, скалист остров, който първоначално му се стори лишен от вдъхновение, но все пак сполучи да слезе на брега, да намери къде да отседне и да се разходи свободно наоколо. Или не познаваха лицето, името или репутацията му на Фоорт, или не ги беше грижа.

При едно от първите си пътувания из Фоорт отиде до ниската източна част на острова, където бреговата линия бе заслонена от верига огромни пясъчни дюни. Силният контраст между наситено синьото небе, ултрамаринът на морето и мрачната влага на пълзящите дюни по време на отлив моментално го заплениха. В продължение на седмица всеки ден се връщаше и изнемогваше под безмилостното слънце, катереше се по сриващите се хребети, заслепен от светлината, опърлен от сухия, открит пясък и грубите песъчинки.

Хвана се на работа. Никога не беше харесвал горещия климат, така че планът му бе да работи бързо и да създаде по-малка инсталация, изискваща само неколцина асистенти.

Първата фаза беше да разкопае и премахне една от съществуващите дюни, за да направи място за своя собствена дюна. Огромното количество пясък и чакъл, които се налага— пръст и чакъл, Йо бе изгубила всякакъв интерес към тях. Беше погълната от довършителните работи, а комплексността на тунела я наелектризираше при всяко влизане в него.

Беше прав тунел. На теория от единия му край можеше да се види светлината в другия — нещо, в което тя лично се бе уверила след съответните измервания, — но засега бе закрила двата отвора с тежки завеси. Когато изключи сервизното осветление, мракът в тунела я погълна напълно.

Беше приключила с последното циментиране и полиране на стените. Сега голяма част от всекидневната й работа се състоеше от едва ли не маниакални проверки за грапавини в подсилените стени, намирането и запълването на каквито и да е течове или пукнатини, които можеха да възникнат. Бяха изминали няколко седмици, откакто за последен път бе открила такива признаци, но все пак продължаваше да проверява. Веднъж поставена на място, инсталацията не следваше да се нуждае от допълнителна поддръжка.

Три канала на пода в тунела бяха залети с полимерна течност. Над тези секции, в източната част, добавеният слой фалшив таван можеше да бъде снижен от пълната си височина до тясна пролука над нивото на течността. На това място равнището на течността можеше да се променя, така че да настройва тона на вятъра, преминаващ през цепнатината между неподвижната повърхност и ниската част на тавана. Системата от спомагателни клапи предоставяше допълнителни възможности за настройка. Физическите прегради действаха като платъци на духови инструменти и щом тунелът бъдеше завършен, щяха да звучат хармонично.

Една вечер — изгладняла и жадна, покрита с мръсотия и пот, Йо слезе с единствения си останал багер до апартамента и отиде до студиото.

Пред пристройката чакаше мъж, спотаен в тъмната сянка, хвърляна от високата стена. Моментално го разпозна и отиде право при него. Тя беше по-висока и с по-тежка физика, но предположи, че е с година или две по-възрастен от нея. Притежаваше жилавия, мускулест външен вид, в който се бе взирала с копнеж на снимките му.

— Разорена съм — каза Йо, като го огледа безсрамно от горе до долу. — Носиш ли ми пари?

— Не.

— Имаш ли изобщо някакви пари?

— Не и за теб. Само мои. Аз съм Ой, между другото. Радвам се най-после да се запознаем.

— Можеш ли да управляваш багер?

— Не.

— Няма значение. Ще се научиш. Какво друго умееш?

— От какво се нуждаеш? — попита Ой.

— Аха — рече тя. — Най-после нещо общо помежду ни.

Отведе го в апартамента си и двамата отидоха право в леглото. Правиха любов отново и отново в продължение на пет дни, като спираха само за сън, за да намерят нещо за ядене и пиене или от време на време за да вземат душ. Бяха любовници без задръжки, но Йо имаше едно правило: никога не му позволяваше да прониква в нея. Възбуждаше го, задоволяваше го с щедрите си ръце и уста и нямаше други ограничения, но не му беше позволено да я язди. Обичаше да плюе върху него.

Скоро леглото беше станало лепкаво и втвърдено от сокове.

Към края на маратона им Ой каза:

— Мисля, че сега знам как да карам багер.

— Трябва да ти покажа тунела си.

— Мислех, че за това ме повика.

— Да, и заради това — отвърна Йо и за пореден път се изплю страстно върху добре оформените му коремни мускули.

Накрая го откара до западния вход на тунела, като го предупреди да се държи здраво за багера. Отключи веригите, които удържаха тежката завеса и влязоха. Вътре цареше пълна тишина, не се чуваше дори екотът от стъпките и гласовете им. Въздухът бе неподвижен и хладен. Тя включи генератора, нарушавайки тишината, и след няколко секунди крушките на сервизното осветление започнаха да оживяват една по една и осветиха тунела.