Кристофър Прийст - Островитяни

На мястото на ухапването или ужилването се появиха няколко големи мехури. Бяха твърди на пипане, но не причиняваха допълнителна болка на пациента, така че Анталия реши да среже експериментално един от тях. Излезе бледа течност с дребни черни частици. Дейк бързо ги изследва под микроскоп и по негово настояване Анталия разряза и останалите мехури. Изтеклата течност събрахме внимателно и съхранихме в стъкленици.

След още половин час Хадима Трайм вече може отново да диша без допълнителна помощ. В продължение на три дни, под постоянно наблюдение и лека упойка, й е позволено да спи и я хранят интравенозно. Подуването постепенно отшумява, макар че острите болки продължават.

Обрак се разпорежда за спешен превоз от Тумо и Хадима е евакуирана обратно до университетската болница. Няколко седмици по-късно екипът, който остава на терена, с облекчение научава, че се е възстановила от отравянето и от организма й са изчистени всички следи от токсини. Налага й се да се подложи на дълъг период на възстановяване, след който заявява, че не желае да се върне при експедицията. Заместена е от Фран Херкер, херпетолог от главната зоологическа градина на град Мурисей, която пристига в базата няколко седмици след нападението срещу Хадима.

След заминаването на Хадима Обрак отлага приятното преследване на пеперуди, бръмбари, оси и така нататък и се съсредоточава почти изцяло върху насекомото, което я е ужилило.

На първо място, разбирайки, че са се натъкнали на нов биологичен вид, го кръщава на името на Хадима, давайки му научното название Buthacus thrymeii. Родът все още е временен, защото като обща форма и свирепост траймът се доближава до скорпионите с големите си мускулести щипци, разположени встрани от главата, и извита опашка, издигаща се над тялото, чийто връх завършва с отровно жило. Но скорпионите са клас паякообразни, осмокраки, докато траймът има само шест крака. Освен това е значително по-едър от всеки скорпион: повечето зрели траймове, които успява да улови, са с дължина от петнайсет до двайсет сантиметра, докато други, които наблюдава сред природата, но успяват да му се изплъзнат, на външен вид са с дължина от трийсет-четирийсет сантиметра. От дневника на Джейм Обрак:

Най-после успяхме да уловим три трайма — след няколко седмици, изпълнени с опасности и отчаяние. Работихме по метода на пробата и грешката с изключително висок риск за мен и Дейк. Естествено, носехме защитно облекло, но дневните температури на острова са задушаващи. Открихме, че траймовете са най-активни по време на дъждовете, което е всеки следобед в продължение на около три часа. По време на валежите температурата не се понижава, така че всяко физическо придвижване през калната земя е изтощително.

По-конкретните проблеми в опитите да бъде уловен трайм (като оставим настрана факта, че зрелият индивид е едно от най-отровните насекоми, на които някога съм се натъквал) са първо, че на кратки разстояния могат да тичат с изумителна скорост, по-бързо от бягащ човек, дори през кал и локви; второ, че изчезват в подземни дупки със смайваща пъргавина. И на двамата не ни се искаше да копаем, за да намерим къде гнездят.

Накрая единственият начин да ги заловим беше да правим внезапни или заплашителни звуци или движения, при което повечето насекоми се свиват на топка. Така поне остават на едно място, въпреки че могат да се развиват също толкова бързо, с издигнати жила и отворени за нападение челюсти. Все пак с достатъчно бързи движения успяхме да хванем онези, които искахме.

Открихме и колко опасни могат да бъдат всъщност тези насекоми, когато са навити: влакънцата са фини като косъм, но са твърди, кухи и действат като подкожни игли за отровата, която съдържат. Влакънцата на един от първите траймове, които се опитах да хвана, с лекота пробиха външния слой на защитните ми ръкавици, макар че вътрешният слой все пак успя да ги спре. Едно от насекомите, което Дейк беше уловил, се разви в ръката му и изплю отрова право в очите му — не е нужно да казвам, че той носеше защитна маска, която го спаси.

След като насекомите са изолирани в безопасни лабораторни условия, Обрак започва да ги проучва отблизо. Въпреки че никой друг от екипа не е нападан от трайм, за него е очевидно, че насекомите са свирепи. Обрак изследва първо агресивната природа на насекомите — и дали страховитата им оръжейна система не служи единствено за самозащита.

Създадох три изпитателни среди, всяка състояща се от херметичен стъклен контейнер със слой мокра пръст и листа на дъното. В тях внесох различни видове потенциални врагове или хищници, за да проследя как ще реагира траймът. Мрачните резултати са следните: