Кристофър Прийст - Островитяни

Хадима беше почти в безсъзнание, когато я открихме, и очевидно изпитваше непоносима болка. Прегледахме я бързо, без да успеем да открием мястото на ухапването, дори и в зоната на десния й глезен — въпреки че го притискаше с ръка мястото, превита на две. Дейк Лей приложи 2 куб.см противокротален серум, ефективен срещу повечето хемотоксични и хемолитични отрови на влечуги. След това я пренесохме в колата и я откарахме възможно най-бързо обратно до лагера.

Започнахме спешно-медицински процедури, като двамата с Дейк аеистирахме на Анталия [д-р А. Бенгер, лекарят на екипа].

При все че Хадима беше в полусъзнание, тя се опита да ни обясни, че ухапването определено е в областта на глезена й. Пак не успяхме да открием мястото на пробождането. Кожата беше леко зачервена, като допуснахме, че това е причинено от начина, по който бе притискала глезена. За по-сигурно Анталия направи прорез в областта и използвахме вакуумна помпа в опит да изсмучем оставащата отрова. Приложихме турникет над коляното. Анталия инжектира още противоотрова, този път противоботропсов серум. От време на време Хадима идваше в съзнание и пищеше от болки. Оплака се, че лявата част на тялото я боли. Електронните монитори показваха, че кръвното налягане и пулсът й са опасно високи. Каза, че главата я боли така, сякаш някой е забил нож отзад. Подбедрената част на десния й крак се поду и потъмня. Това беше индикация за хемолиза: еритроцитите в кръвта й се разрушаваха и освобождаваха хемоглобин. Анталия инжектира антивенин в опит да го предотврати.

Подуването продължи да се разпространява. От прореза на глезена на Хадима имаше силно кръвотечение и тя се оплака, че й е почти невъзможно да диша, дори и при включен кислород. В момент на по-ясно съзнание каза, че е сигурна, че не е ухапана от змия. Спомни си, че е докоснала голяма черна сфера на земята, която взела за растителна шушулка. Била покрита с къси, четинести влакънца.

Това вече ни беше познато. Изтичах до офиса си и намерих някои фотографии, направени два-три дни по-рано. Показах ги на Хадима и въпреки че очевидно отново губеше съзнание, тя веднага потвърди, че нещото, до което се е докоснала, изглеждало именно така.

В този момент бях сигурен, че е отровена от насекомо, увито в защитна сфера. Все още не ми бе останало време да направя нещо повече, освен просто да отбележа присъствието на тези големи артроподи и да ги снимам. На няколко пъти бях ставал свидетел на защитния им механизъм на свиване. Насекомите са навсякъде около нас и въпреки че в ентомологичен смисъл са изключително интересни, на вид са отвратителни и внушават усещане, че ухапването или ужилването от някое от тях ще е най-малко неприятно и вероятно опасно. Всички се държим на разстояние от тях, докато имам възможност да ги проуча както трябва. В близко бъдеще планирам да уловя няколко и да ги изследвам.

За щастие насекомите изглежда също се страхуват от нас, и се разбягват, ако бъдат изненадани. Вече съм сигурен, че Хадима трябва да е докоснала някое от тях.

Пулсът й започна да варира силно, от 50 до над 130 удара в минута. Изпразни пикочния си мехур и течността бе силно оцветена с кръв. Отново се оплака от болката и сякаш вече бе на ръба да изгуби съзнание напълно. Беше смъртно бледа и цялото й тяло бе покрито с пот. Анталия инжектира още стимуланти, коагуланти и антивенини. Направи малки прорези по ръцете и краката на Хадима в опит да облекчи изостреното подуване. От прорезите се изляха кръв, лимфа и бледа течност. Десният й крак вече бе потъмнял по цялата си дължина. За момент пулсът й изчезна и се наложи да предприемем животоспасяващи процедури. Приложихме още стимуланти и коагуланти и въпреки че те увеличиха болките й, успяха да я върнат в съзнание. Появи се още потъмняване: по ръцете, коремната област и врата. И двете й очи бяха налети с кръв. Повръща на няколко пъти, изхвърляйки кръв. Анталия администрира допълнителни дози противоотрова. Вратът и гърлото на Хадима се бяха подули до такава степен, че вече не можеше да говори и едва успяваше да диша — със или без кислородната маска.

След петнайсетина минути Хадима внезапно бе обзета от дълбоко спокойствие и се уплашихме за най-лошото. Виждах го от начина, по който реагираше Анталия — вече се борехме за живота й. Пулсът й първо се ускори, след което отново се успокои. Започна да трепери — отначало само ръцете и краката, а после треморът обхвана цялото тяло. Кислородната й маска падна и се наложи Дейк да я държи насила върху устата и носа й. Всички усещахме, че сме на път да я изгубим. Но точно тогава тя отвори очи, а когато Дейк й предложи малко вода, я прие и я задържа. Постепенно треперенето спря. Крайниците й все още бяха потъмнели и подути. При докосване крещеше от болка.