Кристофър Прийст - Островитяни

1. Подобна на ястреб хищна птица, която сме виждали да кръжи и да се спуска рязко към земята срещу малки животни или може би насекоми. Птицата, уловена от нас за целите на този тест, беше с размер приблизително три пъти по-голям от този на най-големия трайм. Още щом я пуснахме в изпитателната клетка, птицата изпадна в паника и в рамките на четири секунди беше мъртва. Не повторихме този експеримент.

2. Гърмяща змия с дължина поне три метра: оцеля четирийсет и осем секунди.

3. Плъх: убит за деветнайсет секунди. Оцеля толкова дълго единствено заради бързите си опити да избяга.

4. Гигантска отровна стоножка с тежко бронирана черупка и една от най-гибелните отрови, която Дейк твърди, че някога е анализирал: впусна се в енергична битка с трайма, но оцеля в продължение само на трийсет и три секунди.

5. Голям паяк, който напада птичи гнезда и проявява „ловни“ тенденции за агресивно поведение, притежаващ две големи торбички силно ефикасна отрова: мъртъв след четири секунди.

6. Огромен скорпион, един от най-големите, на които съм се натъквал: нападна трайма без колебание, но бе мъртъв след осем секунди.

Още по-тревожно е откритието, което д-р Лей прави за системата на отровата, носена от трайма. Насекомото е снабдено с две групи отровни торбички: една на опашката, другата в миниатюрни мехури във вътрешността на щипците. От челюстта си може да отравя както с ухапване, така и в някои случаи с изплюване. Това се среща относително често, макар че отровата е особено мощен коктейл от протеини, аминокиселини и антикоагуланти. Анализът, който Лей прави на химическите съединения, е до голяма степен безрезултатен поради откритието, че отровата очевидно променя свойствата си при различните образци и дори при един и същ индивид съставките й са различни по различно време на годината.

Резултатът при ухапване или ужилване на човек, както се вижда, когато Хадима Трайм е само одраскана от едно от защитните фини косъмчета, е мащабна атака не само срещу нервната система, но и срещу кръвта и клетките. Въпреки че стандартните антитоксини облекчават много симптоми, стига да бъдат приложени достатъчно бързо, отровата е толкова силна, че е почти невъзможно — поне за малкия екип, работещ в полеви условия — да установи дали някога ще е възможно създаването на ефикасен антидот.

Съществува и допълнителна заплаха, описана от Обрак:

Установихме, че истински опасният трайм е женският. Няма кой знае какви външни белези, по които могат да бъдат отличени двата пола: женският изглежда малко по-голям от мъжкия, но тъй като разполагахме с ограничен брой екземпляри, е трудно да бъдем сигурни. Женската има допълнителни съединения на хитиновата обвивка и тораксът й е по-широк от този на мъжкия. Все пак, ако човек се натъкне на някое от тези тъмни, бързодвижещи се насекоми в естествената им среда, едва ли ще има време да ги отличи по тези външни белези. Остава очевидното правило: ако видиш трайм, стой надалеч!

Женската носи малките си в двуутробна торбичка във вътрешността на челюстта — на този етап от своето развитие те са микроскопични личинки, или в някои случаи оплодени яйца. Ухапването й може да бъде отровно, да впръска паразитиращи личинки, както и двете.

Налага се спешно да установя дали Хадима е била инфектирана от женска, защото Дейк ми съобщи, че е открил следи от оплодени яйца във вътрешността на влакънцата на някои от нашите пленници. Според новините от Тумо тя се е възстановила напълно — да се надяваме, че е така.

Няколко седмици след като Обрак вписва този запис, от университета в Тумо го информират, че Хадима внезапно е заболяла и е повалена с ужасяващи симптоми за повторно отравяне. Медицинският персонал в болницата е неспособен да й помогне, а тя умира два часа след първите болки. Не са намерени следи от отрова. Направена е аутопсия и се оказва, че вътрешните й органи гъмжат от паразитни личинки. Всички важни вътрешни органи са унищожени. Обрак незабавно нарежда да не се правят повече изследвания на тялото, а самото то да бъде съхранено в херметично изолирана кутия. След това изпраща Анталия Бенгер до Тумо, за да удостовери смъртта. По-късно трупът на Хадима е изнесен от моргата и кремиран.

Осъзнавайки, че инкубационният период на заразата е поне няколко месеца, Обрак нарежда изпълнението на приоритетна програма за изгаряне в изследователския лагер: всеки трайм, който някога са внасяли в лабораторията, всички останки от животните, използвани за експерименти с контролните екземпляри, цялата почва, използвана в клетките на пленените траймове, всяка органична материя, имала и най-малкия, най-косвен контакт с трайм… всичко е изгорено. Стъклените клетки са обработени с киселина, натрошени и заровени в земята.