Кристофър Прийст - Островитяни

Медицинският персонал от болницата, където умира Хадима, е преместен в изолация, докато не бъде потвърдено, че тестовете им за досег със заразата са негативни. За щастие се оказва, че лекарите и медицинските сестри нямат признаци за паразитна инвазия.

Скоро след Като Обрак научава за смъртта на Хадима Трайм, настъпва неочаквана промяна във времето над острова. Отново от дневника на Обрак:

Вече започвахме да свикваме с всекидневните внезапни порои, но преди три седмици те останаха в миналото.

В момента сме подложени на непрестанен вятър от изток — горещ, изсушаващ и неуморим. Оказва обичайния негативен ефект на многодневния вятър: нервите на всички ни са изопнати, проявяваме признаци за депресия, откриваме, че ни е трудно да спим и отчаяно се нуждаем от промяна. Всеки ден е така.

Опитвах да получа някакви сведения от университета за климата на тези острови, но от там ми съобщиха, че на практика преди нашата експедиция не са разполагали с никаква практическа информация. Всичко, което успяха да ми кажат, е, че поради разположението си — на няколко градуса северно от екватора, с огромното открито пространство на океана около нас на запад и на север — сме изложени на преобладаващ вятър с названието Шамал. По пътя на този вятър съществуват много оголели, превърнати в пустини острови, най-известният от които е Панерон.

Облекчението, че сме се отървали от безкрайната кал и влажност в началото, разбира се, бе добре дошло, но и петимата сме разтревожени от ефекта, който има внезапното засушаване върху траймовете. Докато съвсем наскоро, когато се натъквахме на тях, те изглеждаха несигурни и срамежливи, то сухото време промени поведението им по критичен начин.

Първо, изглеждат гладни. Нападат свирепо всичко живо преди два дни една чайка непредпазливо кацна на земята близо до нашия лагер и пред очите ни стана жертва на рояк траймове. Сега около нас са със стотици, ако не и хиляди. Невъзможно е да излизаме, без да вземем всички предпазни мерки, но поради неудобството и тежестта на защитната екипировка, горещия вятър и прежурящото слънце ограничаваме работата си навън до минимум.

Тази сутрин Юте [Ютердал Трелин, интердисциплинарният специалист в екипа] трябваше да отиде до складовата постройка, за да вземе някои лекарства и други материали. Когато се върна, към гърба на защитния му костюм се бяха прикрепили три трайма с дълбоко впити в предпазната му материя щипци. С Дейк успяхме да ги отделим, убихме ги с греблата, които държим за такива случаи, а после изгорихме телата им, унищожихме костюма на Юте и му направихме пълни медицински изследвания, за да установим дали кожата му е била пробита. Всичко е наред. Няма по-облекчен от самия Юте!

През следващите няколко дни ситуацията се влошава. Пред лагера са забелязани рояци от траймове и Обрак нарежда никой да не излиза навън. По това време престава да води записки в дневника си, защото, по думите на д-р Лей, целият екип вече е наясно, че полевата работа е станала невъзможна.

Знаят, че ще се наложи да евакуират базата и че това е само въпрос на време. Започват да демонтират лабораториите и предават по радиостанцията всичките си записки на Университета на Тумо, включително дневника на Обрак, поради което той оцелява.

Евакуацията се оказва сериозен логистичен проблем, тъй като всяка активност привлича вниманието на траймовете. Джипът, намиращ се близо до основната сграда, е достатъчно надежден, но качването в него и натоварването му е пълно с опасности. Докато екипът се подготвя, от Тумо отплава кораб, който да ги вземе.

Последното съобщение на Обрак до университета обобщава онова, което според него в този момент ясно може да бъде посочено като най-значителното откритие, направено от тях: „Тази островна група не може да бъде населена“, пише той. „Никой никога не е живял тук, нито някой нормален човек някога ще го направи.“

Продължават с евакуацията, но следва почти пълна катастрофа. Фран Херкер е нападната от два трайма, докато прави опит да се качи в джипа — и въпреки защитното облекло, което носи, умира на място. Екипът разбира, че няма друга алтернатива, освен да изостави тялото й на земята пред базовите постройки. В напрежението и тревогата от бягството нямат начин да погребат или кремират трупа. След по-малко от час, докато джипът все още пътува към брега, самият Обрак е нападнат от трайм, който по някакъв начин е успял да проникне в колата. Ученият умира мъчително и ужасяващо бързо. Останалите трима знаят, че в интерес на науката трябва поне да се опитат да вземат тялото му със себе си за аутопсия, бързо решават, че опасността е прекалено голяма и го изоставят.