Кристофър Прийст - Островитяни

Няма сведения самата Йо да се е спускала по Потока. Тя заминава от Аннадак малко след първите пролетни приливи и се смята, че единственото й завръщане след това е, за да присъства на погребението на баща си.

Извън сезона Аннадак е тих остров, зависещ от риболовната и земеделската си продукция, и предлага малко удобства за туристите. Поради близостта му със Судмайор, много от младите войници, които дезертират, минават през острова по обратния си път на север. В сила са строги закони за политическото убежище и повечето войници не остават дълго. Обикновените посетители на острова дори няма да ги забележат.

За хората, възнамеряващи да се отправят към Аннадак заради спорта, върховият период е и с най-високи цени и по правило всичко е резервирано предварително от редовните посетители. Все пак доброто спускане е възможно през първите две седмици на лятото — времето е по-топло, а цените по-ниски. Властите изискват от посетителите пълна застраховка и паричен депозит, ако се наложи да бъдат погребани. Не се изисква свидетелство за ваксинации, но всички, които използват Потока, подлежат на случайни медицински прегледи. Някои туристически оператори предлагат организирани излети.

Валута: обракски талант; мурисейски талер.

Веригата на Обраките 3 3 Имената на островите на английски и съответно главите в романа са подредени по азбучен ред, като този ред е запазен в превода на български. — Б.пр. е необичайна за Архипелага на сънищата по това, че няма свое собствено название на патоа и вместо това носи името на учения, разкрил истинската природа на островите. Това е Джейм Обрак, ентомолог от университета на Тумо, който отива на острова, за да замести свой болен колега. Обрак изоставя недовършен лабораторния проект, по който работи, и заминава, вярвайки, че ще се върне до няколко седмици.

Когато Обрак и неговият екип от четирима млади асистенти пристигат на веригата от трийсет и пет острова, те заедно с помощния състав правят работен базов лагер на един от островите (по онова време безименен). Минава известно време преди да разберат, че избраният от тях остров е напълно необитаем.

Дневникът на Обрак описва откритието в стил, който сега изглежда лишен от каквото и да е вълнение, като се има предвид причината, която той по-късно изяснява. Отначало екипът допуска, че все някъде наоколо трябва да има селища — ако не точно на този остров, то със сигурност на някой от останалите трийсет и четири. Не са забравили и досегашния си опит от други острови, където местното население се страхува от новопристигналите и се крие. Само че екипът постепенно започва да си дава сметка, че са се натъкнали на истински необитаема част от Архипелага.

По-късни проучвания установяват, че никъде другаде в огромната група острови няма следи от скорошно заселване.

За Обрак новите острови са сбъднатата мечта на ентомолога. Скоро след пристигането си той съобщава на ръководителя на своя факултет в университета, че пред него се простира трудът на живота му. Това се оказва и буквалната истина, тъй като той никога повече не напуска веригата острови.

Обрак каталогизира огромен брой нови видове насекоми — само през първата година от започването на работата му са идентифицирани повече от хиляда. Въпреки че умира на относително млада възраст, Обрак е признат за водещия зоолог в своята област и за работата си е награден посмъртно с лауреатското звание „Инклеър“. В град Гранде Обрак, който днес е административната столица на островната група, има негов паметник.

Името на Обрак завинаги ще остане свързано с едно точно определено насекомо, не толкова заради откритието му, колкото заради последващите подробни изследвания, проведени върху него. Произшествието, сложило начало на тези изследвания, е злополучният контакт с насекомото на един от асистентите му, херпетоложката Хадима Трайм, която случайно е инфектирана. Обрак описва в дневника си какво се случва с тази жена:

Рано вечерта Хадима искаше отново да извърши наблюдения над нейните дървесни змии, но никой друг не беше свободен, за да я придружи. Змиите имат смъртоносна отрова, но Хадима знае какво прави и винаги носи със себе си противоотрови, така че й дадох разрешение да отиде сама. Каза, че вечер змиите са винаги в състояние на летаргия. Няма я по-малко от час, когато радиосигналът й за спешни случаи се включи. Взехме джипа и заедно с Дейк [д-р Д. Л. Лей, токсикологът в екипа на Обрак] се понесохме на пълна скорост към мястото. Разбира се, допуснахме, че я е ухапала змия.