Кристофър Прийст - Островитяни

Навигация — всички населени острови или групи от острови са създали свои собствени навигационни карти на моретата, плавателните канали, приливните вълни, заливите и плитчините за съответния регион. Всички тези карти или морски алманаси съдържат информация, често невярна, изопачена или основана на предположения, за доминиращите ветрове. Тези карти, алманаси и корабни дневници обаче също така съдържат богат материал от устни предания за силни ветрове, внезапни затишия, тежки бури, както и множество документални сведения за преобладаващите пасати и антипасати, за зоната на безветрие около екватора, за внезапни гръмотевични бури и насрещни ветрове.

География и топография — ефектът от високата екваториална температура и зараждането на локални бури, планинските острови с техните скални маси и проломи, конските ширини, Кориолис, охлаждането на полюсите, умерените метеорологични системи с високо и ниско налягане, диференциалните морски температури, ефектът от гравитационното влияние на слънцето и луната.

Есфовен Муй не успява да стане свидетел на разрастването на Академията, защото, макар да доживява дълбока старост, напуска Аай при неизяснени обстоятелства и никога повече не се завръща.

По времето когато тя е на тридесет и седем години, на Аай пристига художникът Дрид Батхърст и се установява в собствено студио в квартала на художниците в Порт Аай. По онова време Академията все още е със седалище около дома й. Кметските архиви свидетелстват, че той пребивава на острова за по-малко от година, но в този период създава три от най-прославените си картини.

Две от тях са на огромни платна. Първата е считана от мнозина за шедьовъра на ранния му период: Възкресението на безнадеждните мъртви . Това е апокалиптична визия на фона на планински пейзаж — стига да знаете, че Батхърст е бил на острова, когато е рисувал картината, става очевидно, че ужасяващите върхове имат за свой първообраз централната планинска верига на Аай. В тази картина над планините бушува силна гръмотевична буря, а по склоновете им неудържимо се спускат вълни от вода, скали и кал, които заливат бягащото население.

Втората картина е не по-малко епична и според много критици е по-величественото от двете. Последният час на спасителния кораб пресъздава морска буря: сред гигантските вълни потъва платноход, чиито платна са разкъсани на ивици, а две от мачтите му са прекършени. Гигантска морска змия очевидно всеки момент ще погълне пасажерите и екипажа, които скачат от палубата във водата. Тези две забележителни творби са в постоянната експозиция на Военноморския музей на остров Мурисей.

Третата картина от аайския период на Батхърст е портрет на самата Есфовен Муй и до ден днешен местонахождението й остава неизвестно.

Въпреки че оригиналът никога не е излаган в Аай, цветните репродукции, базирани на личното копие на Батхърст, са добре известни. Мащабите са значително по-малки в сравнение с гигантските маслени картини, които по правило са характерни за работата на художника. Портретът на Муй е изпълнен в темпера, с нежни цветове, представящи една поразително хубава жена. Облечена е леко и с многозначителна небрежност, а игривият вятър развява косата й. Усмивката и изражението на очите й оставят малко място за съмнение в ума на наблюдателя за това какви са били взаимоотношенията й с художника. Картината, наречена Е. М., Възпяващата ветрове , е уникална сред произведенията на Батхърст: нито една негова рисунка не е така интимна, чувствена, така разголваща любовта и страстта му.

Смята се, че Есфовен Муй напуска Аай горе-долу по същото време, когато заминава и Батхърст. Допуска се, че го е последвала и че отсъствието й едва ли ще продължи дълго.

Още в началото на кариерата си Батхърст се слави не само с непостоянната си привързаност към този или онзи остров, но и към жените. Работата в Академията продължава, но през първите две-три години след заминаването на Муй научните изследвания сякаш губят усещането си за посока. По-късно настъпва реорганизация, когато старшите членове на академичния съвет създават нова управителна фондация, а Академията започва да се очертава вече в модерния си вид.

Самата Муй обаче никога не се връща на Аай и повече не се свързва с Академията.

Умира около петдесет години по-късно. Тялото й е открито в малката хижа, където живее до смъртта си, в отдалечен район на остров Пикей. Съседите й я познават под друго име, но когато властите разчистват дома й, откриват много документи и книги, с чиято помощ успяват да я идентифицират. В продължение на всички прекарани на Пикей години тя води дневник и макар по-голямата част от материала да не е публикуван, самите дневници се съхраняват на сигурно място в библиотеката на Академията на Аай.