Кристофър Прийст - Островитяни

Валута: архипелагски паралеон; мурисейски талер.

Един от най-отдалечените острови на Спиралата, Аннадак е разположен близо до приливната аномалия, която преди милиони години е спомогнала за формирането на Спиралата.

В по-голямата си част континентален Судмайор е заледена, покрита със снегове пустиня с няколко крайбрежни ивици, разположени в близост до район на морето, което в една част от годината е размразено. Съществува обаче един полуостров, дълъг и тесен, със стръмни скали от вулканичен произход, който се простира в северна посока. Това е Катаарският полуостров, в чиято най-студена част има няколко глетчера, парчета от които се откъсват на изток, във бурния Южен средпът. Турбулентната комбинация от топла солена вода от Южния осцилиращ поток и студената сладка вода от плаващите айсберги създава кипяща и коварна отсечка от океана с множество различни течения. Именно те, заедно с няколкото хилядолетия вулканична активност, са разхвърляли стотиците малки островчета, понастоящем известни като Спиралата. Аннадак е един от островите в тази група, далеч на юг и в близост до континенталната маса.

С идването на пролетта в морето южно от Аннадак се образува огромна приливна вълна — всеки ден, два пъти дневно, — която обгръща острова и отминава с висока скорост. През вековете феноменът е предизвикал сериозна брегова ерозия и непредсказуеми метеорологични условия. Аннадаките са легендарни със своята издръжливост и стоицизъм.

Може би най-прославената за своята епоха аннадайка е Джорден Йо, автор на концептуални творби и арт инсталации.

От ранна възраст Йо е запленена от скалните и плажните формации, изваяни навсякъде по острова от приливните вълни и силните морски ветрове. Йо започва да разглежда острова като същество, просмукано от водата, вярва, че той е жив в някакъв мистичен смисъл и че може да бъде моделиран така, че да реагира на стихиите. Тази идея я завладява, а по-късно се превръща в мания.

Някои от първите й инсталации представляват каменни грамади или долмени, построени на изложени на ветровете склонове и грижливо разположени така, че да улавят лъчите на изгрева или залеза или да оформят вълнуващи силуети на фона на небето, гледани от най-оживените пътища.

Много от тези грамади се издигат и днес и за тях се грижи Аннадакската сеньория. По-специално три от тях представляват особен интерес за посетителите, защото Йо ги разполага в конфигурация, променяща налягането и посоката на вятъра и създаваща прашни вихрушки, които се движат и пръскат из равнината.

Мястото е отворено за посещения целогодишно, но най-подходящото време е ранната есен. Точно тогава преобладаващият югозападен вятър Чаустър, известен с поривите и внезапната промяна на посоката си, поражда вихрушките в продължение на седем дни и нощи. Вихрушките се появяват и по друго време на годината, но по случайност, поради което възможността да бъдат наблюдавани не е гарантирана.

И преди, и сега младите хора на Аннадак се увличат от спортното тунелиране и Йо е една от тях. Той е забранен на много други острови, но на Аннадак все още се толерира. Йо скоро осъзнава, че тунелирането е забавление, което може да послужи за сериозни артистични изяви. Нейните мемориални грамади вече са привлекли върху работата й вниманието на Фондацията на спогодбата в Мурисей и тя успява да получи малка субсидия, с която прокопава някои експериментални канали.

Първият, който завършва, е прокопан от южната до северната страна на острова, с незначителен завой в централната точка и постепенно стесняване по протежението на целия тунел. Южният вход е разположен под равнището на прилива. Когато завършват тунела и отварят преградния бент, приливната вода започва да протича през тунела два пъти дневно. Тъй като тунелът е открит през лятото, отначало приливният ефект не се отличава с нищо особено, което дава на Йо допълнително време да внесе необходимите поправки и подобрения. Няколко месеца по-късно, с бурното надигане на пролетните приливи, Аннадак за пръв път е подложен на фантастичното протичане на водна маса, което днес носи названието Поток на Йо.

Потокът протича през тунела със страховита скорост, произвеждайки грохот, който може да бъде чут в повечето райони на острова. От северната страна на тунела водата излита в осеяното със скали открито море във величав, разпенен, леденостуден водопад.

След няколко години Аннадак се превръща в предпочитана дестинация за търсачите на силни усещания и остава такава и до днес. Всяка година в трите месеца с най-високи приливи, тези хора се качват на салове или навличат надуваеми жилетки и се впускат във вълнуващо и опасно плаване по Потока. Въпреки че Аннадакската сеньория налага редица ограничения за безопасност, неизбежно всяка година има смъртни случаи.