Дийн Кунц - Полунощ

При подобни, не съвсем удобни сцени той извръщаше бинокъла от прозорците и на други съседи. Гледаше ги как се карат, как се смеят, хранят, играят на карти, нарушават диети, мият чинии и извършват безброй други дела от ежедневието си, но не с цел да ги проучва или да ги окаля. Не се радваше и на някакво евтино удоволствие. Искаше да участва в живота им, да общува с тях, макар и по този начин, да бъде семейство с тях. Желаеше мисълта му за тези хора да го вълнува и радва и така Хари се чувстваше по-пълноценен.

Асансьорът пак забръмча. Мууз явно беше влязъл в кухнята, беше отворил една от четирите врати на хладилника с педала и беше измъкнал една студена кутия бира. Сега се връщаше от първия етаж, захапал кутията.

Хари Талбот беше стаден хомосапиенс и когато се върна от войната само с един здрав крайник, беше посъветван да се настани в пансион за инвалиди, където щеше да бъде сред хора и в грижовна атмосфера.

Лекарите му обясниха, че няма да бъде приет в света на здравите хора. Казаха му, че ще срещне несъзнателна жестокост, изразена в мълчаливо отдръпване, която ще го нарани.

Но Хари беше с независим характер, който надделяваше над стадното му чувство, и изгледите да живее в пансион в компанията на инвалиди и надзиратели, бяха по-лоши, отколкото пълната липса на компания. Сега съжителстваше с Мууз, идваха му малко гости, освен домакинята г-жа Хансбук, от която винаги криеше телескопа и бинокъла в шкафа на спалнята си.

Много от предсказанията на неговите лекари ежедневно се сбъдваха, но те не знаеха за способността на Хари да намира утеха и чувство за принадлежност, като участваше в живота на съседите си, наблюдавайки ги.

Асансьорът стигна до третия етаж. Вратата се отвори и Мууз зашляпа към стаята, право при Хари.

Телескопът стоеше върху количка с колела и Хари го бутна встрани. Той се пресегна и погали кучето по главата. Взе студената бира от муцуната на лабрадора. Мууз предвидливо я беше захапал откъм долната й част. Хари постави кутията между безжизнените си крака, взе малко фенерче от масата и освети кутията, за да се увери, че това беше бира, а не диетична кола.

Това бяха двата вида питиета, които кучето беше обучено да носи и повечето пъти схващаше разликата между думите „бира“ и „кока-кола“ и можеше да помни това през целия път до кухнята. Понякога по пътя забравяше и се завръщаше не с това, което трябва. Още по-рядко носеше странни предмети, които нямаха нищо общо със зададената му команда, например чехъл. Два пъти донесе вестник, неотворена кесия бисквити за кучета. Веднъж донесе твърдо сварено яйце така майсторски, че черупката бе останала здрава. Най-странният предмет беше четка за тоалетната чиния. Когато сбъркваше, при втория опит Мууз улучваше.

Хари беше разбрал отдавна, че кучето много често нарочно му носеше други неща. Близкото му приятелство с Мууз го беше убедило, че на кучетата им е присъщо чувство за хумор.

Този път без да греши, без да се шегува Мууз донесе онова, което му бяха поръчали. Хари ожадня още повече, като видя бирата.

— Добро момче, добро, добро куче! — погали го той.

Мууз изскимтя щастливо. Той застана мирно в тишината до стола и очакваше да го изпратят по друга задача.

— Върви, Мууз, легни долу. Добро куче.

Разочарован, лабрадорът се свря в ъгъла и се сви на пода, а господарят му отвори кутията бира и отпи голяма глътка.

Хари остави бирата и нагласи телескопа. Пак започна да изследва нощта, околността и голямото си семейство.

Рай Чанг, собственик на единствения в града магазин за електроника и телевизионни апарати, разхождаше кучето си Джек, златисто гонче. Те се движеха бавно и Джек душеше всяко дърво на тротоара — избираше подходящо място да се облекчи.

Спокойствието и фамилиарността на този пейзаж се нравеха на Хари, но душевното му равновесие се наруши, когато насочи вниманието си към прозореца на Симпсънови.

Ела и Денвър Симпсън живееха в кремава къща с цигли от другата страна на Конкистадор Авеню, малко по на север, точно зад старото католическо гробище. Тъй като нищо в гробището, с изключение на един изсъхнал дънер, не пречеше на Хари да наблюдава имението на Симпсън, той успя да види, макар и под ъгъл, всички прозорци от двете страни на къщата.

Фокусира върху осветената къща. Точно когато образът в окуляра се превърна от цапаница в контрастна картина, той забеляза Ела Симпсън да се боричка със съпруга си, който я притискаше към хладилника. Тя се извиваше в ръцете му, драскаше с нокти лицето му и пищеше.