Дийн Кунц - Полунощ

— О-о, Ломан!

Той заобиколи леглото, застана срещу д-р Уърти и взе протегнатата й ръка. Беше лепкава, студена и трепереща.

— Давам й успокоително — каза Уърти. — Трябва да отпочине, да поспи, ако може.

— Не ми се спи — каза Нела. — Не мога да спя. Не и… не и след това… никога след това.

— Спокойно — каза Ломан, разтривайки леко ръката й. Той седна на крайчеца на леглото. — Остави на д-р Уърти да се погрижи за тебе. Това е за твое добро, Нела.

През половината от живота си Ломан беше влюбен в тази жена, съпруга на най-добрия му приятел, но, разбира се, не беше предприемал нищо. Винаги се утешаваше, че това просто е една платонична любов. Сега, когато я наблюдаваше отблизо, се увери, че е изпитвал и страст към нея.

Странното беше, че сега само си спомняше за предишните си чувства към нея. Любовта, страстта и меланхоличното му трепетно желание бяха избледнели, както повечето от човешките му чувства. Още съзнаваше какво бе чувствал към нея преди, но спомените му сякаш бяха друга негова част, която се беше откъснала от него, както духът се отделя от тялото.

Уърти постави пълната спринцовка на нощното шкафче. Той откопча и нави нагоре единия ръкав на блузата на Нела, завърза стегнато гумен маркуч около ръката й, за да изпъкне вената. Докато лекарят търкаше ръката на Нела с памук, напоен със спирт, тя попита:

— Ломан, какво ще правим?

— Всичко ще бъде наред — каза той, гладейки ръката й.

— Не. Как можеш да говориш така? Еди е мъртъв. Беше толкова сладък, толкова малък, а вече го няма. Вече нищо няма да бъде същото.

— Съвсем скоро ще се почувстваш по-добре — увери я Ломан. — Още преди да усетиш и мъката ще ти премине. Няма да скърбиш както сега. Обещавам ти, няма.

Тя премигна и го изгледа, сякаш й говореше глупости, без да подозира какво ще се случи с нея.

Уърти заби спринцовката в ръката й.

Тя трепна.

Златистата течност се изцеди от спринцовката в кръвта й.

Тя отново затвори очи и тихо заплака, но не от болка, а от мъка за загубата на сина си.

Сигурно е по-добре човек да не го е грижа, да не обича до такава степен, помисли си Ломан.

Спринцовката се изпразни. Уърти изтегли бавно иглата.

Ломан пак срещна погледа на лекаря.

Нела потрепери.

За промяната бяха нужни още две инжекции и някой трябваше да остане при Нела през следващите четири-пет часа не само за да й инжектира препарата, но и да следи да не се нарани по време на конверсията. Превръщането в нов човек не беше съвсем безболезнено.

Нела потрепери още веднъж.

Уърти наклони главата си и светлината падна под ъгъл върху очилата му, превръщайки стъклата в огледала, които скриха очите и му придадоха необичайно ужасяващ вид.

Нови тръпки, този път по-продължителни и по-силни, преминаха през тялото на Нела.

Джордж Валдоски се появи на вратата и попита:

— Какво става тук?

Ломан беше съсредоточил вниманието си изцяло върху Нела и не чу стъпките на Джордж. Той скочи и пусна ръката й.

— Лекарят каза, че тя има нужда от…

— За какво е тази конска игла? — попита Джордж, сочейки огромната спринцовка. Всъщност самата игла беше с най-обикновен размер.

— Успокоително — отвърна д-р Уърти. — Тя има нужда от…

— Успокоително? — прекъсна го Джордж. — Май си и сложил волска доза.

Ломан се намеси:

— Виж сега Джордж, лекарят знае какво да…

Нела, легнала на леглото, попадна под въздействието на инжекцията. Тялото й изведнъж се скова, ръцете й се свиха в стегнати юмруци, тя стисна зъби и челюстните й мускули се издуха. Вените на слепоочията и на шията й се подуха и се виждаше как пулсират, пулсът й се ускори. Очите й се замрежиха и тя премина в царството на странна полусветлина, което представляваше Промяната. Тя не беше нито в съзнание, нито в безсъзнание.

— Какво й става? — поиска да разбере Джордж.

С отворени в болезнена гримаса устни Нела процеди през стиснатите си зъби странен, ръмжащ звук. Тя изопна неестествено тялото си като дъга и само раменете и петите и докосваха леглото. Изглеждаше изпълнена с бясна енергия и като че ли щеше да се пръсне всеки момент. След това се отпусна на леглото, потрепери по-силно отпреди и започна да се поти обилно.

Джордж погледна първо Уърти, след това Ломан. Ясно разбра, че нещо не е наред, но още не знаеше каква беше причината.

— Спри — Ломан измъкна пистолета си, когато Джордж понечи да се измъкне заднешком в коридора. — Ела тук, Джордж, и легни до Нела.

Джордж Валдоски замръзна на мястото си до вратата, втренчен, невярващ в пистолета.