Дийн Кунц - Полунощ

Тръпка премина през болния гръбначен стълб на Хари.

Веднага разбра, че онова, което ставаше в къщата на Симпсън, беше свързано с други смущаващи неща, видени от него напоследък.

Денвър беше началник на пощата в Муунлайт Къв, а Ела ръководеше успешно козметичен център. Те бяха в средата на трийсетте, една от малкото двойки местни съпрузи цветнокожи и доколкото Хари знаеше, имаха щастлив брачен живот. Физическият им конфликт беше толкова необичаен, че се налагаше да го свърже със скорошните, необясними и зловещи събития, видени от Хари неотдавна.

Ела се отскубна от Денвър, успя да направи само една стъпка встрани от него, преди той да я удари с юмрук. Ударът попадна встрани от шията й. Падна лошо.

Мууз, излегнал се в ъгъла, забеляза, че господарят му се раздвижи напрегнато. Кучето вдигна глава и изскимтя.

Приведен, Хари видя че двама души излизат от кухнята на Симпсън, която не виждаше добре. Въпреки че не бяха в униформа, той ги разпозна като полицаи от Муунлайт Къв — Пол Хоуторн и Рийз Дорн. Присъствието им потвърди интуитивното му чувство, че това съставляваше част от странния сбор от престъпления и конспирации, за които беше научил много през последните няколко седмици. Не за пръв път молеше Бога да разбере какво става в спокойния малък град. Хоуторн и Дорн вдигнаха Ела от пода и я стиснаха здраво. Имаше вид на замаяна, зашеметена от удара, нанесен от съпруга й.

Денвър беше започнал да разговаря с Хоуторн или с Дорн, или с жена си — не можеше да види точно с кого. Лицето му беше изкривено от такава силна ярост, че на Хари му се смръзна кръвта.

Трети човек се появи и забърза към прозореца, за да дръпне сенника.

Дебел пласт мъгла запълзя откъм океана.

След минута в стаята на втория етаж на къщата на Симпсънови се появи светлина. Хари моментално насочи телескопа към прозореца на спалнята. Въпреки гъстата като сметана мъгла той видя Хоуторн и Дорн да носят Ела към стаята на горния етаж. Хвърлиха я върху огромното легло.

Денвър и д-р Фиц влязоха в стаята след тях. Докторът постави черната си кожена чанта на нощното шкафче. Денвър дръпна пердетата на предния прозорец, който гледаше към Конкистадор Авеню, след това отиде до прозореца с изглед към гробището, наблюдаван от Хари. Денвън надзърна навън и Хари получи неприятното чувство, че човекът го е видял, макар че те бяха през две пресечки от него.

Същото чувство беше обхващало Хари при други случаи, когато говореше очи в очи с някои хора, преди да започнат тези странни случки в Муунлайт Къв. Макар да знаеше, че Денвър не може да го види, все пак беше изплашен. След това началникът на пощата спусна и тези пердета, но не както трябва и остави пролука от два-три сантиметра.

Треперещ от вълнение и мокър от пот, сега Хари сменяше окуляр след окуляр, регулирайки мощността на телескопа, докато най-сетне успя да надникне в стаята. Сякаш не беше пред прозореца, а зад него, застанал в голямата спалня зад пердетата.

Гъстите талази на мъглата се плъзнаха на изток и гледката пред Хари се откри по-ясно. Ела Симпсън се мяташе на леглото, но Хоуторн и Дорн я държаха за краката и ръцете.

Денвър беше хванал жена си за брадичката и напъха нещо като бродирана кърпичка или парче бял плат в устата й.

Хари зърна за момент лицето на жената, докато тя се бореше със своите нападатели. Очите й бяха разширени от ужас.

— О, по дяволите!

Мууз стана и дойде до него.

Докато Ела отчаяно се боричкаше, полата й се вдигна над кръста. Копчетата на зелената й блуза се разхвърчаха. Въпреки това сценката не подсказваше, че ще я изнасилват. Нямаше намек за сексуално напрежение. Това, което й правеха, беше може би още по-заплашително и по-жестоко. Може би по-странно от изнасилване.

Д-р Фиц отиде до леглото и закри гледката. Той вдигна бутилка кехлибарена течност и напълни спринцовка от нея.

Правеха инжекция на Ела.

Но каква?

И защо?

След разговора с майка си в Сан Диего, Теса Локланд седна на края на леглото в мотела и се загледа в някакъв документален филм по Пи Би Ес. На глас разкритикува работата с камерата, композицията на кадрите и други страни на предаването, когато изведнъж се усети, че си говори сама. Продължи въображаемата игра, като имитираше различни филмови критици, повечето надути и претенциозни. Шегуваше се и със себе си и излезе смешно. Теса се забавляваше, но фактът, че си говори сама, на глас, беше ексцентричен дори за човек като нея, който не спазваше условностите. Мястото на „самоубийството“ на сестра й я беше разстроило. Търсеше утеха в шегата, но понякога дори бликащото чувство за хумор на Локландови не можеше да помогне.