Огнян Стамболиев
До вратата на трапезарията. Санда го спря и го хвана за ръката. Беше първият интимен жест, който си позволи през тези три дни, откакто бяха заедно в…
— Знаеш ли, че дойде нов гост, един професор?
През полумрака на стаята Егор се взря в очите й. „Може би ме окуражава“, каза си той, приближи се и се опита да я прегърне през кръста. Но момичето се отскубна и отвори вратата на трапезарията. Егор си оправи сакото и спря на прага. Гореше същата лампа с бялата мрежичка и го ослепяваше със силната си изкуствена, рязка светлина. Усмивката на госпожа Моску му се стори още по-уморена.
— … Това е господин Егор Пашкевич — тържествено го представи госпожа Моску и вяло повдигна ръка към вратата. — Името му е странно — добави тя, — но си е чист румънец… Художник е и ни оказва честта да ни погостува…
Егор се поклони с възможно най-любезното изражение. Госпожа Моску свали ръката си и отново я вдигна към новодошлия гост, но този път с повече чувство. Толкова рядко й се случваше да представя някого така церемониално…
— Господин университетският професор Назарие, гордост за румънската наука — продължи тя.
С решителна крачка Егор се отправи към професора и учтиво му подаде ръка.
— Аз съм само един незначителен асистент, уважаема госпожо — прошепна господин Назарие, опитвайки се да задържи за миг погледите на присъстващите. — Толкова незначителен…
Но госпожа Моску вече се отпусна на стола. Професорът остана учуден и не завърши фразата си. Беше го страх да се обърне към другите, страх да не бъде смешен. Няколко секунди не знаеше какво да направи. Но се реши и седна на един стол, отляво до госпожа Моску.
— Този стол е зает — обади се Симина. — Аз сядам винаги до мама.
Господин Назарие рязко скочи и се залепи за стената. Егор и Санда се приближиха до него и сконфузено му се усмихнаха. Не бивало да обръща внимание на шегите на малката Симина. Била доста капризно момиченце. И най-голямата й радост била да седи до майка си, когато идвали гости.
— Тя е само на девет — добави Санда.
През цялото време госпожа Моску гледаше гостите с усмивка, сякаш молеше да я извинят, задето не участва в разговора. Предполагаше, че ще бъде умен и интересен. Но бе доста уморена, за да вземе участие. Тя, разбира се, не чу нито дума; звуците минаваха покрай нея, без дори да докосват слуха й.
Егор заведе господин Назарие до другия край на масата и му посочи стол до Санда. „Каква странна и необяснима умора“, помисли си художникът и погледна още веднъж към госпожа Моску.
— Не знам как да ви благодаря — измънка професорът и седна. — Давам си сметка, че обидих едно малко дете. А то е същинско ангелче.
Обърна се към Симина и я погледна най-сърдечно. Господин Назарие беше мъж още млад, ненавършил четиридесет, и погледът, който отправи към момичето, беше някак угодническо-покровителствен. Чистото му и безразлично лице на учен мъж засия някак неестествено. Усмихна се на Симина, широко отворил уста. Момичето издържа на погледа му с язвителна ирония, после поднесе салфетка към устните си, сякаш се приготви да избърше някаква едва забележима усмивчица, после, без да бърза, се обърна към майка си.
— Сигурно сте дошли на разкопки? — наруши мълчанието Егор.
Още неосвободил се от смущението, професорът смислено благодари на Егор, че отклони разговора към предмета на неговата страст.
— Да, драги господине — отвърна му живо той, като си пое дълбоко въздух. — Както казвах и на госпожа Моску, това лято възобновихме разкопките край Баланоая. Това име може би не ви говори много, но праисторическото наследство на Баланоая има голямо значение за нас, румънците. Тъкмо там откриха най-знаменития йонийски лебес, или котел, в който, както знаете, са варели месото за пировете…
Господин Назарие явно вече беше оседлал своя любим жребец. С истинско въодушевление и не без известна тъга той започна да описва древните пирове, които съвсем не приличали на варварските…
— … Та, както казвах и на госпожата, по протежение на целия Долен Дунав, особено тук, на север от Гюргево, през петия век преди Христа е била развита гръко-скито-тракийската цивилизация…
Окуражен от словата си, Назарие отново се опита да хване погледа на домакинята, но срещна само застиналата усмивка на нищо невиждащото й лице.
— Баланоая, маман — опита се да я изведе от вцепенението й Санда, като почти изкрещя през масата. — Господин професорът прави археологически разкопки в Баланоая…
Читать дальше