Робърт МакКамън - Стингър

Тогава няма от какво да се безпокоиш, защото нямаш такива — помисли си Джеси.

— … или тяхното насочване. По дяволите, би могла да има смъртоносен лъч или…

— Стига истерии! — прекъсна го решително Роудс и Ванс веднага млъкна. — Първо, капитан Гънистън и пилотът на моя хеликоптер в момента търсят Дофин, второ, съгласен съм с госпожа Хамънд. Съществото не изглежда застрашително. — Не използва думата ОПАСНО. Спомни си как се ръкува с една светкавица. — Когато и ние не я застрашаваме — добави той.

— Какво смятате да правите, като я намерите? Как ще я върнете обратно в нейната топка? — Около главата на Ърли се беше образувало було от дима на пурата.

— Не знаем още. Сферата липсва. Смятаме, че е побързала да я скрие някъде. Ако това ще ви успокои, не мисля, че е искала да попадне тук. Просто нейното летателно тяло се е повредило, когато е била на път за другаде.

— Под летателно тяло мисля, че имате предвид космически кораб. — Преподобният Хейл Дженингс стоеше до прозореца. Плешивата му глава с жълъдова форма беше оцветена във виолетови нюанси от небесната решетка. Беше набит широкоплещест мъж, наближаващ петдесетте. По време на службата си във флота беше печелил шампионска титла по бокс. — Как би могла да пилотира космически кораб, когато е била в някакво топче?

— Не знам. Можем да го разберем само от нея.

— Добре. Но какво ще кажете за ТОВА? — Главата на Дженингс се наклони към черната люспеста пирамида. — Не знам как се чувствате вие, господа, но специално този посетител малко ме изнервя.

— Да — съгласи се Ванс. — Откъде да знаем, че Дофин не го е повикала да й помогне да ни завладеят?

Полковник Роудс внимателно преценяваше думите си. Едва ли щеше да ги успокои, като им кажеше, че Дофин беше ужасена от появата на тази пирамида, но нямаше смисъл да крие истината.

— Няма доказателство, че тя го е повикала, но сигурно знае какво е. Точно преди да се приземи, тя непрекъснато повтаряше нещо: „Стингър“.

Последва тишина. Всеки премисляше какво би могло да бъде значението на думата.

— Може да е името на планетата, от която идва — предположи Ванс. — Може би изглежда като голяма стара оса под тази кожа.

— Както вече казах — настойчиво продължаваше Роудс, — тя току-що научи английски. Очевидно думата СТИНГЪР е в резултат на нещо видяно. — Той си спомни картинката на скорпиона на дъската в стаята на Стиви. — Не знам какво значение е придала на думата.

— Много неща не знаете, млади човече — каза отец Лапрадо с вяла усмивка.

— Да, сър, но работя по въпроса. Щом намерим Дофин, вероятно ще можем да изясним някои от въпросите. — Погледна бързо часовника си — беше десет и двайсет и три. Пирамидата се бе приземила преди малко повече от половин час. — А сега да поговорим за спирането на тока. Всички сте видели облаците дим, събрани на върха под купола на решетката. Намираме се в някакво силово поле, което се генерира от вътрешността на пирамидата. Освен че то задържа дима от излизане, на него се дължи прекъсването на тока и телефонните линии. Решетката е твърда, въпреки че на вид е прозрачна. Прилича на голям стъклен похлупак. Нищо не може да излезе, нито пък да влезе под него. — Беше се опитал да осъществи радиовръзка с батерийното радио на шерифа, но чу само пукота от отразяването на радиовълните.

— Силово поле — повтори Дженингс. — Колко надалеч се простира?

— Ще се издигнем с хеликоптера и ще разберем. Предполагам, че се ограничава само около Пъкъл и Бордъртаун най-много на петнайсет километра. Не трябва да се опасяваме от недостиг на въздух. — Надявам се да се окажа прав, мислеше си. — Но димът от тези пожари няма откъде да излезе. — Черният дим от горящите купчини гуми не само се сгъстяваше под купола на решетката, но беше започнал вече да замъглява и улиците. Въздухът бе напоен с миризма на изгоряло.

Ърли изсумтя и за последен път всмукна дълбоко от тънката си пура. После изпусна дима и я стъпка на пода.

— Ще дам своя принос в опазването на въздуха от замърсяване — изръмжа той.

— Правилно. Благодаря.

— Един момент. — Отец Ортега — строен сериозен мъж с леко посивяла над слепоочията коса, се изправи до Лапрадо. — Казвате, че това силово поле не позволява влизането и излизането от него, si? Не е ли ясно, че то има специално предназначение?

— Да — каза Ванс. — Да ни държи в клетка, докато ни похитят.

— Не — продължи свещеникът, — не НАС трябва да държи в клетка, а Дофин.

Роудс погледна към Том и Джеси. Всички те вече бяха стигнали до това заключение. Ако черната пирамида — или онова, което беше вътре в нея — беше дошло за Дофин, тя очевидно не искаше да бъде отведена. Обърна се отново към Ортега, като старателно си налагаше маска на спокойствие.