Робърт МакКамън - Стингър

В дъното собственикът на залата, възрастен човек на име Кенишо, седеше на сгъваем метален стол и четеше списание „Тексаски планинар“. До него беше машината за жетони, а един надпис на стената зад него гласеше: „Забранено псуването, обзалагането и боят.“

— Рентген! Как вървят работите?

Рей видя Роби Фокнър и Майк Ледбетър до Галактическия боец. И двамата бяха първокурсници, и двамата членуваха в Нърд Клъб и бяха на почит там.

— Ей, Рей! — извика Майк с глас, който все още звучеше по детски пискливо.

Рей отиде при тях, радостен да види някой познат. Забеляза някакъв ренегат да играе отзад на машините с топките. Наричаха го Светофар, защото косата му беше боядисана в червено отгоре и в зелено отстрани.

— Как върви? — Роби и Рей срещнаха високо длани за поздрав, докато Майк се концентрираше, за да спечели още някоя точка срещу Галактическия боец.

— Добре. А при теб?

— Справям се. Ей, човече, това с хеликоптера беше страхотно, нали? Видях го как излита. Страхотна работа!

— И аз го видях — обади се Майк. — Знаеш ли какво чух? Това изобщо не бил паднал метеор, а пуснат от руснаците сателит. От онези смъртоносните, затова е радиоактивен.

— Да, а знаеш ли какво чул Били Телман? — Роби се наведе по-близо и принуди и тримата да се скупчат, за да сподели тайната. — Не било нито метеор, нито сателит.

— Тогава какво? — Рей успяваше да говори хладнокръвно.

— Реактивен самолет. Суперсекретен реактивен самолет, който катастрофирал. Били Телеман каза, че познава човек, който отишъл да го види, но военните блокирали Коубър Роуд. Нашият човек продължил пеш и доста повървял, докато накрая попаднал на крана, дето събирал парчета от земята, а всички наоколо били в защитни костюми. Във всеки случай го спрели отдалеч и му взели името, адреса и отпечатъците върху малка бяла картичка. Казали му, че могат да го пратят в затвора, задето се бил промъкнал тайно дотам.

— Гадно — каза Майк.

— Точно така. Питали го какво бил видял и той им казал и чак тогава му открили тайната. Били казва, че това било F-911 и че бил единственият, който въздушните войски имали.

— Ау! — възкликна Рей.

— Човече, погледни я! — прошепна Майк и тайно направи знак към едно слабо русо момиче, което висеше на рамото на момчето пред Воинът. — Това е Лори Рейни. Чувам, че можела да изсмуче дори хрома от някоя броня.

— Готино маце — отбеляза Роби. — Краката й обаче са много кльощави.

— Човече, нямаше да ги смяташ за кльощави, ако обгръщаха твоя задник! По дяволите! — Майк удари с юмрук по машината, защото играта беше свършила и не беше постигнал най-добрия си резултат.

Старият Кенишо — Орловия поглед — видя това и се развика:

— Хей, момче! Не удряй машините! — И като изпусна пара гневът му се уталожи и той отново се зае със списанието си.

Момчетата минаха покрай Лори Рейни, за да я зърнат по-отблизо. Като възнаграждение за усилието успяха да вдъхнат и полъх от парфюма й. Тя се държеше за колана на гаджето си, което, както Майк шепнешком отбеляза, беше сигурен знак, че да легнеш с това момиче беше по-лесно, отколкото да пуснеш фойерверк.

— Какво си се омърлушил? Защо си толкова тих? — Роби му зададе въпроса, когато се отдалечиха към редицата игри с топки.

— Аз? Не съм омърлушен.

— Как да не си! Човече, та устата ти обикновено не стои затворена. Заради случая с вашите ли?

— Не.

— Какво има тогава? — Роби се облегна на една от машините и започна да чисти ноктите си с клечка кибрит.

— Нищо. — Отвътре го напушваше, но знаеше, че не трябва да изплюва камъчето.

Майк го ръгна в ребрата.

— Струва ми се, че криеш нещо.

— Ами, няма нищо, наистина. — Рей мушна ръце в джобовете си и се втренчи в избелелия линолеум. Без малко да се изсмее, като чу онази глупост за F-911. Все още сдържаше усмивката си. — Забравете за това.

— КОЕ да забравим? — попита Роби, възбуден от мисълта, че се пази някаква тайна. — Хайде, Рентген! Нека го чуем!

Толкова близо беше до издайничеството. Само след минутка можеше да стане най-търсеното момче в Пъкъл. Всички най-готини мацета щяха да се тълпят край него, за да чуят тайната. Не, не можеше да го направи. Не беше честно! Въпреки това устата му се отвори, а какво щеше да излезе от нея — и той самият още не знаеше. Започна да обмисля думите в ума си: Да кажем просто, че знам, че това не е било никакъв F-9…

— Гледай тук, гледай тук! Къде ти е гаджето бе, копеле?

Рей познаваше този провлачен мрачен глас. Завъртя се кръгом.