Робърт МакКамън - Стингър

Том свали очилата си и започна да бърше стъклата с ризата си. Сякаш за него в този момент беше най-важно те да са безупречно чисти. Джеси все още беше вглъбена в себе си, но Рей изведнъж наруши унеса си и каза:

— Искате да кажете… виждали сте истинска летяща чиния? От друга планета?

— Да — отговори Роудс без колебание. Този инцидент щеше да отвори нова глава в „Синята книга“, затова реши, че може да каже истината. — Деветдесет процента от обажданията в действителност се отнасят за метеорни частици, кълбовидни мълнии, шеги и неща от тоя род. Но десетте процента са нещо съвсем различно. Едно ИТС — извънземно транспортно средство — катастрофира в щата Върмънт преди три години. Останаха парчета метал и части от чуждоземни тела. Друго някакво падна в Джорджия миналото лято, но беше съвсем различен модел, а и пилотът също представляваше различна форма на живот от тази при инцидента във Върмънт. — Разкривам държавни тайни пред хлапе с оранжеви връхчета на пънкарската си прическа! — усети се той. Но Рей го гледаше прехласнато, докато Том все още беше изключил и продължаваше да търка очилата си. — И така, след като разгледахме всички сведения за наблюдавани ИТС с различни форми, стигнахме до заключението, че Земята е почти на, ами на нещо като супермагистрала в космоса. Коридор от единия край на галактиката до другия може би. Някои от ИТС-тата, също като нашите коли, се развалят, всмукват се от земната атмосфера и катастрофират.

— Ау! — прошепна Рей с разширени от любопитство очи.

Роудс знаеше, че за разкриване на тази информация без позволение би могъл да получи доживотна присъда, но обстоятелствата изискваха обяснение, а и без това вече никой не вярваше на тези истории, докато лично не преживееше някаква среща с НЛО. Той отново се обърна към Том.

— Екипът ми почиства мястото на катастрофата. Ще бъдем готови за тръгване около полунощ. И… ще се наложи да взема съществото с мен.

— Тя е моя дъщеря. — Гласът на Джеси беше немощен, но постепенно набираше сила. — Тя не е СЪЩЕСТВО.

Роудс въздъхна — вече няколко пъти повтаряха все това.

— Нямаме друг избор, освен да вземем съществото до Уеб, а оттам да го прехвърлим в някоя изследователска лаборатория във Вирджиния. Няма начин да оставим такова нещо да се движи на свобода. Не знаем какви са намеренията му, нито каквото и да било относно биологията, химичните му процеси или…

— Психологията му — довърши вместо него Том и сложи с треперещи пръсти очилата си. Умът му отново щракаше по старому, макар всичко все още да му се струваше мъгляво като в сън.

— Правилно. И това също. Досега тя — искам да кажа ТО — не се държи заплашително, но човек никога не знае какво може да го предизвика.

— Много подло, човече! — каза Рей. — Сестра ми извънземна — как не!

— Рей! — скастри го Джеси и усмивката на момчето помръкна. — Полковник Роудс, няма да ви позволим да вземете Стиви. — Гласът й трепна. — Тя все още е наша дъщеря.

— Все още ИЗГЛЕЖДА като вашата дъщеря.

— Така да бъде! Но каквото и да е това в нея, то може и да се махне. Щом тялото й е добре, тогава и разумът й би могъл да се върне…

— Полковник! — Гънистън се появи на вратата между всекидневната и кабинета. Луничавото му лице беше пребледняло още повече и той изглеждаше точно такъв, какъвто си беше всъщност — едно изплашено двайсет и три годишно хлапе в авиаторска униформа. — Тя е на последния том.

— Ще говорим за това по-късно — каза Роудс на Джеси и се изправи. Изтича в кабинета, следван от Рей. Том прегърна Джеси и двамата също се отправиха натам.

Щом прекрачи прага, Том спря като закован. Рей стоеше втренчен, с отворена уста.

Томовете на тяхната енциклопедия бяха разхвърляни навсякъде из стаята. Речниците на Уебстър и Роже, Световният атлас и други подобни справочници лежаха на пода, а сред цялата тая бъркотия Стиви седеше и държеше в ръце последния том от енциклопедия „Британика“. Беше приклекнала, по-точно кацнала като птица. Докато Том я наблюдаваше, дъщеря му отвори книгата и започна да прелиства страниците, като за всяка отделяше около две секунди.

— Вече е прегледала Уебстър и Роже — каза Роудс. Независимо дали щеше да я нарече извънземно или същество, припомни си той, тя изглеждаше като момиченце в сини джинси и тениска и тези студени названия не й подхождаха. Очите й вече не бяха безжизнени. Те блестяха и гледаха страниците напрегнато и с всепоглъщаща съсредоточеност. — Нужни й бяха около трийсет минути, за да разгадае нашата азбука. След това дойде ред на библиотеката ви.