Робърт МакКамън - Стингър

Трябваше да се концентрира, за да овладее треперенето на ръцете си. Заметна вратовръзката върху закачалката. Изглеждаше много хубава, поставена върху гладкото дърво със сребристи квадратчета. Обхвана го вълнение и му се прииска да я покаже на Коди. Момчето беше в другата стая, беше влязло преди минута, чу как изскърцаха пантите на мрежестата врата.

— Коди! — извика Кърт, опитвайки се да стане. Пъхна най-после крака под себе си и успя да се вдигне. Тръгна с олюляване към вратата на спалнята и продължи да вика: — Коди, я виж това! Виж какво наме…

Почти връхлетя в хола. Но Коди го нямаше там. Единственият шум, който се чуваше в къщата, бе от ленивото въртене на вентилатора.

— Коди? — Той повиши глас.

Вратовръзката се влачеше по земята, увиснала на закачалката, която той продължаваше да стиска в ръка. Никой не отговори и Кърт започна да разтрива чело с изтръпналите си пръсти. Спомни си, че се беше карал с Коди. Но това беше вчера, нали? О, мили боже!, помисли си. Трябва да тръгвам за фурната, защото иначе господин Нолън жив ще ме одере! Беше много уморен, чувстваше, че краката му не го държат, сигурно се разболяваше от грип. Ако не идеше един ден във фурната, нямаше да промени нищо. Тези кексове, пайове и кифлички и сами можеха да се пекат — за него нямаше много работа там.

Коди ще ме прикрие, реши Кърт. Винаги го беше правил досега. Добро момче беше Коди.

Много съм жаден, помисли си. Много, ама много жаден. И като притисна закачалката с единствената връзка до гърдите си, тръгна, олюлявайки се, към спалнята, където царуваше само щастливият полковник от Кентъки и времето спираше своя ход.

— Как така се е променила? Какво искате да кажете? — премигваше слисано Том. Погледна Джеси, която стоеше, облегната на рамката на вратата, кръстосала ръце и обхванала в шепи лактите си. Беше се втренчила в пода. Мътният й поглед блуждаеше. Вниманието й беше изолирало външния свят. — Джеси, за какво говори той?

— Нямам предвид, че дъщеря ви се е променила физически.

Мат Роудс се опитваше да говори спокойно, за да не предизвиква излишна тревога, но не беше сигурен дали се справя добре. Самият той се чувстваше така, сякаш червата му бяха оплетени на кълбо с много възли. Беше придърпал стола си точно срещу Том, само на около метър и половина-два от канапето, на което седеше той. Рей, не по-малко шокиран от баща си от факта, че се прибира вкъщи от училище и намира двама офицери от авиацията, седеше от лявата му страна. Слънчевата светлина шареше бели ленти по стените на всекидневната.

— Физически си е същата — наблегна Роудс. — Само че… ами… има някаква промяна в разсъдъка.

— Промяна в разсъдъка — повтори с усилие Том.

— Обектът, който пресече пътя на съпругата ви тази сутрин, би могъл да идва от където и да било в космоса. Всичко, което знаем за него, е, че е навлязъл в атмосферата, запалил се е и е катастрофирал. Сега другото нещо, което е излязло от него — черната сфера, трябва да бъде намерено. Двамата с капитан Гънистън проверихме щателно къщата, претърсихме всяко местенце, където предполагаме, че дъщеря ви е могла да достигне, но когато дойдохме тук, тя можеше само да пълзи, и то с неимоверни усилия, затова не можем да разберем какво е направила с него. Но то със сигурност е било у дъщеря ви, когато госпожа Хамънд позвънила тук в десет и трийсет.

Том затвори очи, защото стаята започна да се върти. Когато ги отвори, полковникът беше все още там.

— Тази черна сфера… какво представлява?

— И това не знаем. Както казах, дъщеря ви, изглежда, е чувала нещо от нея, което никой друг не е — пеене, така го обяснила. Би могло да бъде лъч от аура, настроен по някакъв начин към вълните на мозъка й или нещо подобно, но както казах, не знаем нищо. Обаче и двамата с капитан Гънистън сме на мнение, че… — Той спря, за да обмисли как да го каже. Нямаше друг начин, освен да говори направо. — И двамата смятаме, че е имало трансформация.

Том ги гледаше втренчено.

— Трансформация на интелекта. Вашата дъщеря… не е тази, която изглежда, че е. Все още на вид е като малко момиченце, но всъщност не е. Независимо какво точно е съществото във вашия кабинет, господин Хамънд, то не е от човешката раса.

— О-о — въздъхна тихо Том, сякаш някой му беше изкарал въздуха.

— Мислим, че трансформацията е причинена от черната сфера. Защо се е случило това или как — не знаем. Натъкваме се на неща, които са доста странни — което май е мотото на годината, а? — Той се усмихна напрегнато. Изражението на Том остана все така безизразно. — Аз не просто така съм тук. Когато обектът започнал да пада, а проследяващият компютър потвърдил, че това не е метеор или повреден сателит, ме повикаха на извънредно дежурство. Работя повече от шест години по проекта „Синя книга“, като разследвам наблюдения на НЛО, говоря със свидетели, посещавам обекти из цялата страна. С една дума имам опит с явленията, свързани с НЛО.