Робърт МакКамън - Стингър

Рей чу как ризата му започна да пращи. Едва пазеше равновесие на пръсти и сърцето му блъскаше в слабоватите му гърди, но запази хладнокръвно изражение на космически пътешественик. Другите момчета се отдръпнаха назад, извън обсега на опасността. Наоколо не се виждаше никой от ренегатите. Пако сви огромния си юмрук и го размаха пред лицето на Рей.

— Нали не искаш да нарушаваш правилата, Пако? — каза Рей с цялото спокойствие, на което беше способен в момента. — Нали знаеш — никакви неприятности в училище.

— Я си го начукай! И на правилата! И на училището! А тебе, малък цъкльо…

Един учебник по икономика със засмяно семейство на синята корица прасна Пако по главата. Чу се звук като изстрел от пушка. Рей използва момента и се отскубна от разхлабената му хватка. После се добра до малката чешмичка.

— Една мексиканска потна гърбина без топки не бива да приказва за чукане — чу се гърлен момичешки глас. — Ще започне да си въобразява разни неща, които не може да прави.

Рей позна гласа. Между него и двамата кротали се изправи Гнуси. Тя завършваше тази година. Беше около метър и осемдесет, с платиненоруса коса, сресана назад като на мохикан, избръсната отстрани до голо. Нанси Слатъри носеше плътно прилепнали панталони от плат каки, които се впиваха в задните й части и дългите й силни крака, а розовата памучна риза подчертаваше широките й атлетични рамене. Гъвкава и бърза, тя участваше в отбора на гимназията по лека атлетика. На двете си ръце носеше гривни във формата на белезници. Около глезените й, над огромните обуща за боулинг, които беше отмъкнала от пазара на форт Стоктън, проблясваха по три-четири златни верижки. Рей беше чул, че Нанси получила прякора Гнуси, когато я приемали в бандата на ренегатите. Ритуалът включваше изпиването на чаша, в която момчетата са изплюли сдъвкания си тютюн. Гнуси го изпила на един дъх и след това се усмихнала с боядисани в кафяво зъби.

— Ставай, Рентген! — каза му Гнуси. — Тия мъжки проститутки няма да те закачат.

— Я внимавай к’ви ги плещиш, брантийо! — изрева Пако. — Защото шъ те накарам кръв да пикаеш!

Рей се изправи и започна да събира разпиляното от учебника си. С ужас видя, че една небрежна рисунка на огромен мъжки член, нападнал една също толкова огромна вагина, беше спрял точно под десния сандал на една блондинка от долните класове на име Мелани Поулин.

— За теб ще го направя в чашка, Пако Педи — отговори му Гнуси и това накара няколко от зяпачите да се изсмеят. На Гнуси не й достигаше малко, за да минава за красива — брадичката й беше малко остра, предните й два зъба бяха леко нащърбени, а носът й беше счупен при падане на едно лекоатлетическо състезание. Тъмнозелените й очи гледаха кръвнишки изпод изрусените вежди. Въпреки това Гнуси, която в учебната зала седеше през няколко места от Рей, за него беше едно готино маце.

— Хайде, човече — настоя Рубен, — трябва да се връщаме в час! Остави я!

— Точно така, Пако Педи. По-добре бягай, преди да са те нашляпали. — Гнуси видя как очите на Пако се наляха с кръв и разбра, че бе отишла твърде далеч, но това изобщо не я обезпокои — тя разцъфваше при най-малката опасност, също както другите момичета се размекваха от хубав парфюм. — Хайде де — предизвикателно го подкани тя с пръст. Ноктите и бяха лакирани в черно. — Ела да си го получиш, Пако Педи!

Лицето на Пако потъмня като буреносен облак. Той тръгна към Гнуси със свити юмруци.

— Недей бе, човече! — извика Рубен, но беше късно.

— Бой! Бой! — разкрещя се някой.

Мелани Поулин отстъпи стреснато при този вик и Рей успя да прибере излагащата го рисунка изпод крака й. Той също се отдръпна назад. Беше виждал какво направи Гнуси с едно мексиканско момиче, с което се бяха сбили веднъж след училище, и не се съмняваше в изхода на битката.

Гнуси чакаше спокойна. Пако почти стигна до нея. Тя се усмихна леко.

Пако направи още една крачка.

Едната й обувка за боулинг нанесе тежък, събрал всичките й осемдесет килограма ритник в чатала му. След това никой не можеше да си спомни кое беше по-силно — звукът от точно попадналия удар или ужасният писък на Пако. Той се хвана между краката и се сви на две. Без да бърза, Гнуси го сграбчи за косата и заби коляно в носа му, а след това удари с все сила главата му във вратата на най-близкото шкафче. Пръсна кръв. Краката на Пако се огънаха, сякаш бяха от кашкавал.

Тя го повали на земята, като го подкоси с ритник. Той се просна, разперил ръце. Носът му се беше превърнал в яркочервена бучка. Всичко бе станало за около пет секунди. Рубен вече отстъпваше назад, вдигнал умолително ръце.