Робърт МакКамън - Стингър

— Шерифе, кажете ни колко хора живеят тук? — попита младият офицер и свали шапката си. Светлокафявата му коса беше ниско подстригана. Имаше същия цвят очи, а носът и бузите му бяха напръскани с лунички. Според Ванс той нямаше повече от двайсет и пет, а другият сигурно бе в началото на четирийсетте.

— Близо две хиляди, мисля — отговори Ванс. — И още петстотин или шестстотин в Бордъртаун. Отвъд реката.

— Така, излиза ли тук някакъв вестник?

— Излизаше, но фалира преди около две години.

Ванс се изви под ъгъл заедно със стола си, за да наблюдава възрастния. Той се приближи до остъкления шкаф с оръжието, в който имаше две пушки, чифт автоматични уинчестъри, един четирийсет и пет калибров колт в кобур от телешка кожа, един трийсет и осем калибров пистолет „Снъбноуз“, сложен в раменна препаска, както и много кутии с подходящи патрони.

— Тук имате цял арсенал — каза възрастният. — Налага ли ви се да използвате всичко това?

— Никога не се знае в кой момент ще дотрябва. Едната от пушките стреля с газови патрони. — Гласът на Ванс се изпълни с бащинска гордост. Беше се борил със зъби и нокти за средствата за закупуването им. — Когато живееш толкова близо до мексиканци, трябва да бъдеш готов за всичко.

— Разбирам — каза мъжът.

Влезе Джони Брет, задъхан от бързане. Той беше едър мъжага, работил преди години като старши на каменотрошачка в медната мина, но вече имаше тревожно уморен вид. Очите му бяха като на куче, което често подритват. Беше наясно, че областта е под властта на Мак Кейд, който му плащаше заплата, както плащаше и на Ванс. Той кимна нервно към двамата от военновъздушните сили и почувствал се неудобно в такава компания, зачака те да заговорят първи.

— Аз съм полковник Мат Роудс — каза му по-възрастният мъж, — а това е моят помощник, капитан Дейвид Гънистън. Извиняваме се за начина, по който се озовахме при вас, но работата не търпи отлагане. — Той погледна часовника си и продължи: — Преди около три часа един седемтонен метеор навлезе в земната атмосфера и се приземи на около двайсет и пет километра оттук, в югозападна посока. Проследихме го на радара, като мислехме, че ще изгори в земната атмосфера. Но той не изгоря. — Роудс погледна поред към шерифа и кмета. — Така че недалеч оттук в момента имаме гост от космоса, което означава, че са налице проблеми с безопасността.

— Метеор! — Ванс се ухили възбудено. — Майтапите се!

Полковник Роудс го прониза с продължителен спокоен поглед.

— Аз никога не се майтапя — невъзмутимо каза той. — Работата се състои в следното: това приятелче е малко горещо. Излъчването от него е радиоактивно и…

— Господи! — ахна Брет.

— … и радиацията вероятно ще се разпространи по този район — продължи Роудс. — С което не искам да кажа, че тя представлява непосредствена опасност за когото и да е било, но ще е най-добре хората да останат по домовете си колкото с възможно по-дълго време.

— В горещи дни като този повечето от хората и без това си стоят вкъщи — каза Ванс и се намръщи. — Ъ-ъ-ъ… това нещо може ли да предизвика рак?

— Не мисля, че нивото на радиация в областта ще е критично високо. Нашите метеоролози казват, че вятърът ще отнесе по-голямата част от радиацията на юг, към планината Чинати. Но искаме помощ от вас за нещо друго, господа. Военновъздушните сили трябва да изведат нашия посетител от този район до някое безопасно място. Аз съм отговорен за прехвърлянето. — Той стрелна бърз поглед към стенния часовник. — В четиринайсет часа, тоест след два часа, очакваме да дойдат два трактора-влекача. Единият ще влачи и кран, а другият ще има надпис „Обединени камионни превози“. Те ще трябва да минат през града ви, за да стигнат до падналия метеор. На самото място моят екип ще започне да разчупва метеора на части, за да го натовари и изнесе от района, ако всичко върви по план, ще свършим работа и ще си отидем до нула часа.

— Дванайсет през нощта. — Дани знаеше как се отчита времето при военни операции. Беше пожелал да служи в армията, но баща му го бе разубедил.

— Точно така. Онова, което искаме от вас, господа, е да осигурите мерки по безопасността — продължи Роудс. — В базата в Уеб се получиха всякакви обаждания от хора, които са видели метеора да минава над Лубок, Одеса и Форт Стоктън. Разбира се, бил твърде високо, за да се различи какво точно е било това, и всички докладват за НЛО. — Той се усмихна отново, което накара шерифа, заместника му и кмета да се усмихнат нервно. — Типично за случая, нали?