Робърт МакКамън - Стингър

— Това нещо сякаш има кожа — каза Гънистън, гледайки с отвращение хлъзгавите абаносови плочи.

Роудс наблюдаваше отвора. За миг гледката се скри зад облаци черен дим. Когато се разсеяха, видя, че нещо във вътрешността на пирамидата се размърда — една движеща се сянка се приближаваше през мъглата. Не знаеше какво беше това, но осъзна, че бяха твърде близо до пирамидата, за да се чувстват спокойни.

— Отдръпни се! — кратко нареди той.

Тагарт промени наклона на лопатите и започна да спуска хеликоптера наляво.

Докато правеше това, сянката, видяна от Роудс, проби мъглата. Гънистън ахна: „О, боже!“, а Тагарт форсира двигателя и зави с такава скорост, че мъжете отскочиха от седалките. Никога, дори в най-страховитите си кошмари, не беше виждал нещо подобно на това, което се появи от отвора на пирамидата и се понесе във въздуха.

От черната пирамида се беше появил хеликоптер, но той не приличаше на никоя създадена на земята машина. Вместо перки, триъгълни метални крила като тези на огромно водно конче пърхаха бързо покрай хлъзгавото черно тяло. Кабината по форма беше точно копие на отделението, в което седяха Тагарт, Роудс и Гънистън, но беше направена от нещо като синьо-зелено матово стъкло, многофасетно като око на насекомо. Най-слисваща от всичко беше опашката. Тя бе накарала Тагарт да даде газ и смени посоката така бързо. Беше направена от черни възлести и преплетени мускули, а на края си имаше кокалеста топка с шипове, подобна на рицарски боздуган. Опашката се мяташе яростно напред-назад и мускулите ту се стягаха, ту се отпускаха.

— Двойник — каза Роудс.

Тагарт се концентрираше върху лоста за управление в дясната ръка и лоста за ускорение в лявата. Искаше да отстъпи назад, без да се блъсне в банката или в решетката. Пред кабината се вихреше дим. „Водното конче“ висеше на едно място, но бавно се изви под ъгъл, сякаш следеше с многофасетното си око движенията на земното творение. Гънистън попита:

— Какво?

— Двойник — повтори Роудс по-високо. — Огледален образ. Поне… може би така изглеждаме на едно извънземно. — Дойде му нещо друго на ум. — Боже мой… там вътре трябва да има цяла фабрика. — Но машина ли беше това или жив организъм? Несъмнено беше двойник на техния хеликоптер, но начинът, по който работеха тези крила и мускули, навеждаше на мисълта, че би могло да бъде и живо същество или още по-странно — комбинация между машина и живо същество. Каквото и да беше, гледката държеше Роудс в плен на това ужасяващо чудо.

Трансът му бе прекъснат внезапно, когато водното конче се спусна напред, съвсем безшумно и с убийствена грация.

— Давай! — извика Роудс, но Тагарт вече бе дръпнал лоста за ускорение така, че двигателят изсвистя. Хеликоптерът се стрелна назад и нагоре и за щастие мина на около два метра от надвисналия корниз на покрива на банката. Лицето на Гънистън беше побеляло от ужас, а ръцете му стискаха облегалките на стола. Беше като котка в увеселително влакче. Водното конче направи бърза поправка в курса, изви нагоре и се спусна след тях.

Хеликоптерът се издигаше сред облаци от дим и прах. Тагарт пилотираше слепешката. Отпусна малко лоста за ускорение и завъртя машината в малък кръг. Двигателят съскаше сред мръсния въздух. Докато Тагарт правеше втори кръг Гънистън изкрещя:

— На щирборда!

Водното конче се спусна през мрака от дясната им страна, завъртя се буйно по подобие на тяхната маневра и опашката с шиповете се озова пред тях. Тагарт дръпна хеликоптера наляво. Машината се килна, а опашката на водното конче проблесна толкова близо, че Роудс и Гънистън можаха да видят острите като бръсначи ръбове на шиповете. После облаците го скриха, а хеликоптерът започна да се снишава. Роудс разбра, че няколко удара от тази проклета опашка можеха да направят машината им на салата. Не искаше дори да си помисли какво можеше да стане с плътта. Тагарт остави хеликоптера да пада отвесно, докато му се доповръща. Излязоха от облаците и като изравни, видя къщите на Бордъртаун на около двайсет метра под тях, хората по улиците и светлината на свещите в прозорците. Направи още един рязък завой, набра скорост над автоработилницата на Мак Кейд и ето го водното конче — появява се от облаците, набира скорост и се носи като стрела към тях.

— Към пустинята! — нареди Роудс.

Тагарт кимна и дръпна лоста за ускорение. Лицето му блестеше от пот. Веднага щом хеликоптерът набра скорост, водното конче смени посоката и направи такава маневра, че застана на пътя им.