Робърт МакКамън - Стингър

— По дяволите! — каза Тагарт и смени курса. Водното конче ги последва. — Копелето си играе с нас!

— Свали ни на земята — молеше Гънистън. — Исусе Христе, свали ни долу!

Водното конче пикира, после се издигна с ужасяваща скорост и се озова под корема на хеликоптера. Тагарт имаше време само да изправи машината на опашната перка и да се моли.

В следващата секунда последва удар. Дъхът им секна, загубиха ума и дума. Чу се свистене на разпран метал, по-високо и от писъка на Гънистън. Всичко в кабината, което не беше закрепено за пода — бордовият дневник, моливи, допълнителни шлемове, летателни якета — се разхвърча около главите им като ято прилепи. Стъклото на кабината се разтърси като разноцветен юрган, но беше армирано с метална нишка и не се пръсна в лицата им. Действайки инстинктивно, Тагарт отново дръпна машината наляво. Водното конче се изстреля нагоре и започна да се върти в смъртоносен пирует. Парчета от металната обвивка на хеликоптера падаха от опашката му като миниатюрни комети.

Червената лампичка за повреда в механизма на кацането започна да мига върху командното табло и Роудс разбра, че спирачките са или нарязани, или откъснати.

— Отряза ни спирачките! — извика Тагарт. Гласът му издаваше обзелата го паника. — Копелето ни отряза.

— Ето го, идва! — Гънистън го беше видял през здравото стъкло от своята страна. — Под прав ъгъл! — изкрещя.

Тагарт усети, че перките реагираха на лоста за ускорение и машината се завъртя, щом натисна педалите за опашния винт. Хеликоптерът спря да се люлее и той даде газ и се насочи право към пустинята от източната страна на Пъкъл.

— Приближава! — предупреди Гънистън, осмелил се да погледне през задното наблюдателно прозорче.

Роудс видя, че светна предупредителната лампичка за привършване на горивото. Спидометърът сочеше сто и двайсет — осветената във виолетово пустиня проблясваше на трийсетина метра под тях, а отпред се виждаше източната граница на решетката. Гънистън едва сподави ужаса си, като видя, че водното конче ги настигна и застана успоредно отдясно, на седем-осем метра разстояние. Триъгълните му крила трептяха толкава бързо, че отдалеч изглеждаха като облак без определени контури. То се задържа само за няколко секунди, после се спусна напред и бързо набра такава височина, че изчезна в мъглата под върха на решетката.

Тагарт не можеше вече да го види през счупеното стъкло. Пришпори хеликоптера в спираловиден завой, от който Роудс и Гънистън потънаха отново в седалките, и се спусна пет-шест метра по-ниско, бързайки обратно в посока към Пъкъл.

— Къде е? Къде отиде копелето? — избърбори той. — Виждате ли го, полковник?

— Не. А ти, Гъни?

Гънистън не можеше да продума. Едва измънка:

— Не, сър.

Тагарт трябваше да намали скоростта, преди горивото да свърши. Спидометърът трептеше на шейсет.

— Влачи се като трактор — каза той. — Сигурно отдолу му висят червата. Проклетото копеле изчезна така бързо, сякаш ние стоим на едно място. — През пролуките в кабината нахлуваше въздух, лостът за управление започна да отказва, а под тях се издигаше гореща пара. — Трябва да го приземя! — реши Тагарт. — Трябва да кацнем по корем, полковник!

Бяха стигнали почти над Пъкъл.

— Първо избегни града! — каза Роудс. — Плъзни го на другата стра…

— БОЖИЧКО! — изпищя Тагарт.

Водното конче се спускаше право надолу, почти върху тях и за миг той си помисли, че вижда изкривения си образ — някакъв извънземен образ — отразен в многофасетното стъкло. Наклони хеликоптера на дясната му страна, опитвайки се да се измъкне, но онова беше твърде близо и размахваше опашка към тях. Пое си дълбоко въздух.

Опашката разби стъклото и хиляди стъкълца изпълниха кабината като жилещи стършели. Някои се забиха в страни те и челото на Роудс, но понеже вдигна ръце, запази очите си. И видя какво стана с Тагарт.

Шиповете на края на опашката се забиха в гърдите му. Главата, лявата му ръка и по-голяма част от гръдния му кош изчезнаха сред фонтан от кръв, искри от метал и хвърчащо стъкло. Опашката продължи да реже кабината като отварачка за консерви и Гънистън видя стегнатите черни мускули и топката с шипове да профучават край него със скоростта на товарен влак, преди да разкъсат другата страна на хеликоптера и да излязат навън. Той изпадна в истеричен смях. Лицето му беше обляно в кръвта на Тагарт.

Невъзвратимо повреден, хеликоптерът започна да се люшка и пада. Направи един широк и бърз кръг и през счупеното стъкло Роудс, замаян, наблюдаваше как северната страна на банката се приближава светкавично.