Дейкър Стокър: Дракула — Немъртвият

Внезапно настъпилата тишина го върна в настоящето. Младата жена в балната зала беше припаднала от болката. Виждаше как гърдите й още се повдигат и отпускат, не беше мъртва. Батори захвърли камшика, раздразнена като котка, с която мишката с пречупен врат отказва да играе. Сюард усети влага по лицето си, докосна страните си и осъзна, че плаче.

— Пригответе ми ваната! — нареди Батори.

Жените в бяло плъзнаха тялото на девойката по системата от скрипци към друга стая. Батори тръгна след тях, като нарочно стъпи върху златното кръстче и го смачка с пета. Продължи доволна към съседното помещение, като по пътя сваляше дрехите си.

Сюард се наведе през балкона, за да види дали има прозорец, който гледа към съседната стая. Дъждът спираше, шумът му вече нямаше да заглушава стъпките му по глинените керемиди. Сюард бавно и внимателно тръгна към следващия прозорец и надникна през него. Системата от скрипци свършваше над вана в римски стил. На светлината на десетки свещи той видя как Батори сваля панталоните си. Виждаше я ясно за първи път, без нито една дреха по нея. Изобщо не приличаше на проститутките, които бе срещал в бардаците на Камдън. Пищните извивки на тялото й, бялата и гладка като порцелан кожа биха отвлекли вниманието на всеки от пресметливата жестокост на очите й — но не и на Сюард. Той и преди бе виждал подобен поглед.

Но нищо в досегашния живот на доктора не го бе подготвило за страховитата сцена, на която стана свидетел. От гърлото на младата жена се чуваше жално хъркане. Увесиха я над празната, покрита с мозайка вана, в която Батори застана с разперени ръце и извита назад шия. Графинята обърна дланите си нагоре. Това беше знак. Тъмнокосата жена в бяло разкъса с нокти шията на момичето и го бутна към мястото, където чакаше Батори. Сюард я видя как разтвори уста. Тялото й сякаш беше разтресено от оргазъм, когато върху нея се изля кървавият душ.

Да изгниете всички в ада дано! Целият гореше. Пресегна се към фалшивото дъно на медицинската си чанта, взе малък арбалет и го зареди със стрела със сребърно острие. Ако това спонтанно решение го убие — така да бъде. По-добре мъртъв, отколкото да позволи на перверзното зло да живее и миг още.

Сюард се прицели между решетките от ковано желязо и се приготви да стреля по Батори. Но тогава забеляза нещо. Очите му се разшириха от изненада. На масата до прозореца лежеше голям плакат, в чиято гланцирана повърхност зловещо се отразяваше лунната светлина. С огромни черни букви беше изписано:

Той отстъпи неволно назад, напълно забравил, за наклона на покрива. Керемидата под крака му изпука, плъзна се надолу и се разби на калдъръмената пътека. Сюард замръзна.

Русата жена в бяло чу звука и се обърна. Втурна се към вратата, безстрастните й очи огледаха хоризонта за някакъв признак на живот. Не видя нищо и без да излиза от сянката, тръгна по посока на звука. Пак не видя нищо, но точно когато се канеше да се върне във вилата, забеляза счупената глинена керемида на земята, изцапана с капка прясна кръв. Човешка кръв. Острото й обоняние не можеше да сбърка. Опита я, но веднага изплю. Кръвта беше отровена с химикали.

С ловкостта на влечуго жената се покатери по стената на вилата. От покрива забеляза изцапан с кръв сребърен нож под един от прозорците. Само неопитен ловец на вампири би бил толкова наивен да носи със себе си сребърен нож.

Но жената в бяло разбра, че господарката й вече не е в безопасност. Тази нощ трябваше да бягат от Марсилия. Бързо се върна в къщата.

Сюард знаеше, че Батори и нейните призрачни жени няма да пренощуват в Марсилия. Със сигурност щяха да побегнат към Париж, а живите мъртви пътуват бързо по въздуха. Но той извади късмет, като видя случайно плаката. Вече знаеше плановете им. Графиня Батори и придружителките й утре вечер щяха да са на театър.

Позволи си да се усмихне мрачно. Там щеше да се състои битката.

— „Върви си, бяс, яви се в нова форма!“ — извика младият мъж с бомбе на главата, разперил умоляващо ръце. Произнесе го с решителен, но треперещ глас. — „Като че ли магиите ми имат сила! О, Фауст, ти венчан със лаври маг, на който и самият Мефистофел служи! Quin regis Mephistophilis fratris imagine.3 3 Quin regis Mephistophilis fratris imagine (лат.) — „Ти си истинският повелител чрез образа на своя брат Мефистофел.“ Цитат от пиесата на английския драматург и поет Кристофър Марлоу (1564–1593) „Трагичната история на д-р Фауст“ (1589 или 1593). — Б.пр. “