Дейкър Стокър: Дракула — Немъртвият

Писмо на Мина Харкър до сина й Куинси Харкър

(Да се отвори в случай на внезапна или насилствена смърт на Вилхелмина Харкър)

9-и март 1912 година

Скъпи Куинси,

Мили мой сине, винаги си подозирал, че между нас има тайни. Боя се, че настъпи моментът да ти кажа истината. Ако продължа да я крия, ще поставя в опасност живота ти и безсмъртната ти душа.

С баща ти решихме да запазим в тайна миналото си, за да те защитим от мрака, който обвива като пелена този свят. Надявахме се да прогоним от детството ти страховете, които ни преследваха през целия ни съзнателен живот. Ти растеше и се превръщаше в обещаващ млад мъж и ние решихме да не ти казваме какво знаем, за да не ни помислиш за луди. Прости ни. Ако сега четеш това писмо, значи злото, от което така отчаяно и може би погрешно те пазехме, се е завърнало. И ти, като нас навремето, си в смъртна опасност.

През 1888 година, когато с баща ти бяхме още млади, разбрахме, че злото дебне от сенките на този тленен свят и напада всички невярващи и неподготвени.

Като млад адвокат, баща ти беше изпратен в дивите земи на Трансилвания. Задачата му беше да помогне на княз Дракула да закупи имот в Уитби — старинен манастир, известен като абатство Карфакс. По време на престоя си в Трансилвания баща ти разбра, че неговият домакин и клиент, княз Дракула, е от онези същества, за които дотогава мислеше, че съществуват само в приказките и легендите, и които се хранят с кръвта на живите, за да станат безсмъртни. Местните ги наричаха Носферату — живи мъртви. Но най-вече са известни като вампири.

Княз Дракула се уплаши, че баща ти ще го изобличи, затова го плени в замъка си. След това си резервира билет за кораба „Деметра“ за Англия. Повечето дни от това пътуване прекара в един от десетките контейнери в трюма. Криеше се така, защото въпреки че са силни колкото десетима мъже и могат да приемат всякакви форми, вампирите се превръщат в пепел, ако ги докосне слънчев лъч.

По това време аз бях в Уитби, в дома на най-добрата ми приятелка Луси Уестенра. От морето излезе буря и коварните крайбрежни скали на Уитби се обвиха в гъста мъгла. Луси не могла да заспи и видяла от прозореца си как бурята отнася кораба към скалите. Втурнала се посред нощ, за да предупреди за предстоящото корабокрушение, но вече било прекалено късно. Аз се събудих и като не открих Луси, ме обзе паника. Хукнах навън в бурята да я търся. Намерих я на скалите. Беше в безсъзнание и на шията й имаше две малки дупчици.

Луси береше душа. Годеникът й Артър Холмуд, син на лорд Годалминг, и неговият добър приятел от Тексас и твой съименник, Куинси П. Морис, се грижеха за нея. Артър се допита до всички лекари в Уитби и извън него, но никой не успя да обясни болестта на Луси. Нашият приятел доктор Джак Сюард, собственик на приюта за душевно болни в Уитби, се обади на своя ментор в Холандия — доктор Ейбрахам ван Хелсинг. Доктор Ван Хелсинг беше образован медик, запознат и с окултното. Той установи, че Луси е ухапана от вампир.

Чак тогава получих вест от баща ти. Беше избягал от замъка на Дракула и се криеше в манастир. Той също беше смъртно болен. Бях принудена да изоставя Луси и да отида при него. Намерих го в Будапеща и там се оженихме.

Баща ти ми разказа за преживените от него ужаси и така разбрах кой е вампирът, ухапал Луси и застрашаващ и нашия живот: княз Дракула.

Когато се върнахме от Будапеща, ни казаха, че Луси е починала. Но по-страшното предстоеше. Дни след смъртта си тя се възправи от гроба, превърна се във вампир и започна да се храни с детска кръв. Доктор Ван Хелсинг, Куинси Морис, доктор Сюард и Артър Холмуд се изправиха пред ужасно решение. Нямаха друг избор, освен да забият дървен кол в сърцето на Луси, за да спасят бедната й душа.

Една нощ скоро след тази случка княз Дракула се върна и нападна мен. Всички се заклехме да хванем и унищожим вампира и да отървем света от него. Успяхме да прогоним Дракула в замъка му в Трансилвания. Там загина Куинси Морис, въпреки че се би героично и успя да забие нож в сърцето на княза. Видяхме как Дракула избухна в пламъци и стана на пепел при изгрев-слънце.

Бяхме свободни, или поне така си мислехме. Но година след като ти се роди, започнаха да ме измъчват ужасни кошмари. Дракула ме преследваше в сънищата ми. Тогава баща ти ми напомни за заплахата на княза: „Ще ви отмъстя, дори да минат векове. Времето е на моя страна.“