Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

Куинси преброи монетите, които му бяха хвърлили по време на представлението. Беше достатъчно млад, за да рискува да изхарчи и последния франк от издръжката си и да си навлече гнева на баща си. Щеше да отиде на първото представление на Бесараб в театър „Одеон“ на следващата вечер.

За последен път Сюард преплава тези води преди трийсет години, и то денем. Гребеше с лодката, която „придоби“ в пристанището Вилфранш-сюр-Мер. Преди това отиде с каруца от Марсилия до Антиб. Щеше да е кражба само ако го бяха хванали.

Трябваше да стигне до Париж. Дори да имаше достатъчно пари за билет, влакът тръгваше от Марсилия чак в десет сутринта и пристигаше в Париж в единайсет вечерта. А той трябваше да е в театър „Одеон“ най-късно в осем вечерта.

Завърза лодката и тръгна по дървения кей. Мина известно време, преди отново да усети краката си след дългото гребане. Гледката на стария лазарет го зарадва. Като млад лекар идеалист Сюард се беше включил в изследване, финансирано от френското правителство. Работеше с блестящи учени като Чарлз Дарвин. Опитваха се да намерят връзка между поведението на някои животни — шимпанзета, плъхове и мишки — и хората с надеждата да докажат Дарвиновата теория за еволюцията. Тогава Сюард беше силно заинтригуван от един-два процента от опитните животни, чиито действия се смятаха за аномални. Защо съществуваха аномалиите? Можеха ли да се поправят? Сюард се усмихна, като си спомни дългите разходки край морето с другите учени от лазарета. В разговорите си поставяха под съмнение възгледите на Църквата за създаването на света. Изследванията им бяха толкова противоречиви, че правителството реши да спре финансирането и превърна сградата им в океанографска лаборатория. Учените получиха финансови обезщетения, които трябваше да им затворят устите. С тези пари Сюард купи приюта за душевноболни в Уитби.

Продължи нагоре по хълма над пристанището. Докато оглеждаше познатия морски град, който почти не се беше променил от последното му идване, си спомни за блестящата си работа по случая на Р. Н. Ренфийлд. Сюард му постави рядката психиатрична диагноза зоофагия — пристрастяване към ядене на живи животни. Ренфийлд беше прекрасен обект за медицински тестове, защото през по-голямата част от живота си не бе проявявал признаци на душевно заболяване.

— Ренфийлд — промълви Сюард. Беше изпълнен с толкова надежди, когато Ренфийлд постъпи в приюта му в Уитби. От обещаващ млад адвокат изведнъж се бе превърнал в умопомрачен лунатик, който поглъщаше насекоми. Ако Сюард успееше да го излекува, щеше да докаже, че психичните болести са като всички други, а не се наследяват. Това щеше да потвърди тезите му от дните в лазарета и да даде нови аргументи на теорията на Дарвин, че всички бозайници са произлезли от общ прародител. Бедният Ренфийлд, превърна се в нещастна бита карта още в самото начало на играта, в поредния от многото провали на Сюард.

Близо до пристанището Сюард можеше да намери стария си приятел Анри Салме. Познаваше го от началото на века, от времето, когато загуби всичко: болницата, практиката и семейството си. Бяха се срещнали пак преди четири лета край Льо Ман на изключително историческо събитие: братя Райт демонстрираха летателната си машина. Полетът им продължи само две минути, но с него в Европа започна нова ера. Сюард поклати глава, удивен от скоростта, с която светът се променяше. Железопътната система на французите може и да бе примитивна, но те инвестираха изключително много в надпреварата в небесата.

Тресеше го здрава абстиненция. Усещаше всяка синина и рана от падането от покрива на вилата. Остаряваше. Бореше се достойно с желанието за нова доза, умът му трябваше да е бистър за предстоящата битка.

От върха на хълма съзря позната гледка — фермата на Анри, сгушена в полите на Алпите. Проспериращите някога лозя бяха разорани и на тяхно място сега имаше писта. Хамбарът се бе превърнал в самолетен хангар, животните също ги нямаше. Ветропоказателят на покрива беше заменен от радиотелеграфна антена. От кухненския прозорец на Анри грееше светлина.

— Слава богу! Приятелят ми си е у дома.

— Джак Сюард! — възкликна Анри Салме, щом отвори вратата на скромната си къща. — Къде са останалите? Mon dieu 5 5 Mon dieu (фр.) — Боже мой. — Б.пр. , какво се е случило с ръката ти?

— Bonsoir 6 6 Bonsoir (фр.) — Добър вечер. — Б.пр. , Анри — поздрави Сюард. Сведе поглед и видя, че носната му кърпа е пропита с кръв. — Знам, че е късно, но…