Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

Пет часа по-късно бяха във Виши и презареждаха моноплана. Тримата обединиха силите си, за да дотъркалят варела с петрол от хамбара до пистата, където беше кацнал Анри. Сюард започна да изпомпва ръчно петрола, а фермерът държеше здраво маркуча в резервоара и внимателно наблюдаваше нивото на горивото. На Сюард му лютеше на очите от парите на примесения с парафин петрол. Извърна глава и видя, че Анри се разхожда около самолета и проверява всеки болт по тънкото шперплатово покритие. Мислите на Сюард се зареяха, очите му бяха привлечени от движещата се сянка на машината, която следваше слънцето по небето. И тогава мракът отново го погълна.

— Не спирай да помпаш! — извика Анри на Сюард. — Трябва да излетим, преди вятърът да смени посоката си. Няма да ни стигне горивото до Париж, ако летим срещу вятъра. За теб не знам, mon frère 8 8 Mon frère (фр.) — Братко мой. — Б.пр. , но аз не искам да умра, като се разбия в нечий хамбар.

Горивото преля от резервоара. Анри направи знак на Сюард да спре да помпа и извика:

— „ C’est tout! “ 9 9 C’est tout! (фр.) — Това беше! Край! — Б.пр.

Сюард се стресна и се откъсна от мрачните мисли.

След като самолетът кацна на конско пасбище, Сюард се освободи от колана, скочи на земята и я целуна.

— Няма да летя повече до края на живота си — каза той разтреперан, когато оглушителният шум спря. Вдигна поглед и видя Анри Салме да танцува върху корпуса на аероплана като дете пред коледна елха.

— След последното презареждане по мои изчисления сме прелетели 400 километра — извика той. — Успяхме! — Анри започна да пресмята на глас. — А сега ми кажи кой град е на 400 километра от Париж?

— Май че Лондон — отвърна Сюард и помръкна. Помисли си за дома, докато вадеше медицинската чанта от багажника.

— Сега, след като вече съм сигурен, че машината може да измине това разстояние, ще отида с нея до Лондон и ще накарам пресата да ме чака там и да документира, че съм първият човек, прелетял Ламанша. След това ще се върна в Париж. Това ще ме направи très fameux 10 10 Très fameux (фр.) — Много известен. — Б.пр. ! Трябва да побързам към града, за да купя гориво. Но как, по дяволите, ще го докарам дотук?

— Благодаря ти за всичко, Анри — каза Сюард и се насили да се усмихне.

— Bon chance, mon ami. 11 11 Bon chance, mon ami. (фр.) — Късмет, приятелю. — Б.пр.

Анри целуна Сюард по двете бузи и му стисна ръката. Знаеше, че може би за последен път вижда своя приятел. Не се сещаше за по-силни думи, затова се сбогува простичко. Помаха и каза:

— Сбогом, стари приятелю!

Сюард се обърна и погледна джобния си часовник. Времето едва щеше да му стигне да се върне до стаята си, да вземе арсенала си и да тръгне към театъра. Щеше да посрещне графиня Батори и харпиите й добре въоръжен. Слънцето падаше все по-ниско към хоризонта и той спря да погледа прекрасните цветове на неземно красивото небе. Прекалено дълго бе приемал за даденост тези величествени природни гледки. Беше живял сам и в мрак. Сега бе дори доволен, че най-накрая успя да се наслади на Божествената светлина.

Куинси отиде по-рано в „Одеон“, за да си купи билет, а след това уби времето с разходка из фоайето на стария театър. Всички стени бяха украсени с бюстове и портрети на актьори. Изпиваше ги с поглед. Видя огромен портрет на Сара Бернар в рамка от позлатени листа. Под снимката бяха изписани името и титлата й: La Reine de l’Odéon 12 12 La Reine de l’Odéon (фр.) — Кралица на „Одеон“. — Б.пр. . Куинси се спря пред фотография на сър Хенри Ървинг от турнето му с „Хамлет“. Според мнозина той беше най-великият Шекспиров актьор на всички времена. Повечето актьори използваха таланта си, за да въздействат върху емоциите на зрителите със силата на собствените си чувства. Търсеха възможност да докоснат най-тънките струни в сърцата на публиката. За разлика от тях Ървинг градеше персонажите си интелектуално, като се придържаше към намеренията на автора и към биографията на героя. Макар че другите актьори често му се подиграваха, новият подход на Ървинг завладяваше зрителите. Същото можеше да се прочете в пресата и за Бесараб. Един критик дори твърдеше, че Бесараб е наследил титлата „Най-добър актьор в света“ от сър Хенри Ървинг.

Куинси си спомни, че все още държи плика, който внимателно беше сгънал. Купи си фини листа за писма и плати няколко франка на един уличен художник, за да украси плика с кървавочервени театрални маски. Написа адреса с калиграфски почерк, умение, което бе научил от майка си: „До Бесараб от господин Куинси Харкър“. След като предната вечер видя огромното множество обожатели, Куинси реши, че трябва неговият плик да се отличава от многобройните възторжени писма, които Бесараб сигурно щеше да получи. Надяваше се, че писмото му изглежда важно, но се молеше да не е прекалил.