Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

След като тлъстият грубиян най-накрая заспа пиянски сън, Батори се измъкна от семейната спалня и се опита да избяга през нощта. Замъкът Чахтице, сватбеният й подарък, се намираше дълбоко в Карпатите. Пейзажът край него се различаваше много от удобното и пълно с живот имение в унгарския град Нирбатор, в което беше отраснала — пасторална мозайка от малки ниви и виещи се каменни стени. Замъкът се намираше високо сред заледените планински върхове. Беше май, но на тази височина бе студено като през зимата. Батори постоя гола навън, за да облекчи болката от раните. Кръвта й замръзна върху кожата. Бялата смърт със сигурност й се струваше по-привлекателна от живота с гротескното чудовище, на което я бяха дали. Но и в този случай Бог не се смили над нея. От замъка дотичаха слуги и я увиха с одеяла. Тя ги отблъскваше, но те я хванаха и я върнаха на господаря й. Нямаше как да избяга. Беше в капан.

— Какво има, господарке? — попита загрижено русата жена в бяло. Докосването й стресна Батори и я върна в реалността.

Не каза нищо, но вътрешно кипеше от гняв. Не можеше да спре да мисли за лъжливото изображение на тичащата девойка с гарвановочерната коса на витража горе. „Кръв за кръв, както казват, но всичко с времето си. Отмъщението ми едва започва.“

Нима наистина бяха минали два дни, откакто Сюард за последно си взе „лекарството“? Ръцете му трепереха силно. Нямаше да издържи още дълго. Имаше нужда от доза, и то скоро, иначе щеше да бъде прекалено слаб, за да нападне Батори.

С благодарност откри, че Благодетелят е оставил билет на негово име на касата. Мястото беше близо до оркестрината. Сигурно бе получил телеграмата му и се е досетил от какво се нуждае. А и в това състояние беше невъзможно да се вмъкне незабелязано в театъра. Уви, въпреки отличното място нямаше да се наслади на представлението като другите зрители. Потеше се обилно и му се гадеше. Едва се довлече до врата с надпис: „Personelles du Théâtre seulement.“ 14 14 Personelles du Théâtre seulement (фр.) — Само за персонал на театъра. — Б.пр. Беше заключена. Тъкмо се канеше да потърси друга врата, която води зад кулисите, когато забеляза Батори и двете жени в дъното на театъра.

Не беше готов! Надникна иззад римската колона, на която се подпираше с потните си длани. Видя, че Батори се взира в тавана, и проследи погледа й към великолепните рисунки в ренесансов стил. Вниманието му бе привлечено от изображение на бледа девойка. Беше по-висока от останалите нарисувани жени, имаше пронизващи сини очи, които контрастираха на развятата й черна коса. Тъмнокоса Афродита, истинска двойничка на Батори. Сякаш самата съдба бе решила безсмъртната да посрещне своя край именно в този театър.

Стресна го подрънкване на ключове. Обърна се и видя към него да се приближава нисък мъж, носещ плик с червени декорации. Изглеждаше нервен, докато отключваше вратата. Сюард мушна крак през прага, преди вратата да се затвори. Като се убеди, че никой не го гледа, влезе небрежно, сякаш правеше това всеки ден.

Наоколо сновяха полуоблечени актьори. Мъже изнасяха камъни от папиемаше на сцената. Шивачка шиеше костюм направо върху актьор, а той правеше вокални упражнения.

— Какво търсите тук? — попита глас с руски акцент.

Сюард се обърна бързо и за миг му причерня. Нима го бяха спипали?

Насълзените му кървясали очи с мъка се фокусираха върху руснака, който пък се взираше в ниския мъж с ключовете — очевидно главния разпоредител. Сюард беше в безопасност… засега. Не искаше да насилва късмета си, затова клекна в сянката зад бутафорния трон с висока облегалка.

Главният разпоредител вдигна очи към огромния руснак и каза:

— Трябва да предам нещо на мосю Бесараб. Той очаква пратката, доколкото знам.

— Аз ще му я занеса. — Руснакът сграбчи декорирания плик. Тръгна към врата, на която имаше нарисувана звезда и бе изписано името на Бесараб. Главният разпоредител се върна по пътя, по който беше дошъл. Руснакът почука и мушна плика в процепа под вратата. Сюард, който всеки миг щеше да припадне от абстиненцията, остана скрит зад трона. Силите му бързо се изчерпваха. Вдигна поглед към гредите на тавана, от които висяха всякакви въжета, скрипци и тежести. Щеше да изчака удара на Съдбата горе, но преди да се качи, имаше нужда от доза.

Докато изваждаше медицинската чанта изпод връхната си дреха, си спомни много подходящия за случая цитат от пиесата, която всеки миг щеше да започне. „Съвестта е само дума от езика на страхливците, измислена е, за да всява страх сред смелите.“ 15 15 Всички цитати от „Ричард III“ са в превод на Валери Петров. — Б.пр. Скрит на сигурно място в сянката на трона, той извади кожения колан и го уви здраво около увисналия си бицепс. Напълни спринцовката с морфин. „Този път само половин доза. Колкото да спре да ми се гади и да ми се вие свят“. Знаеше, че се излага на риск, но не издържаше вече без морфин. Усети как наркотикът се разля по вените му. Само след няколко минути вече отново контролираше тялото си и започна да се катери към тавана.