Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

Докато на сцената под него се разиграваше Войната на розите 16 16 Войната на розите — Гражданска война в Англия, водена от 1455 до 1487 между родовете Йорк и Ланкастър. — Б.пр. , удряха се дървени мечове и се лееше фалшива кръв, Сюард се подготвяше за истинско кръвопролитие. Извади оръжията си, скрити в специален джоб на палтото му. Всичко необходимо беше налице, играта можеше да започва.

Беше вече девет без двайсет. Сюард бе погледнал за последно часовника си преди две минути. Завесата трябваше да се вдигне точно в осем часа и публиката ставаше неспокойна. Куинси бе работил в театър и знаеше какви неочаквани обстоятелства биха могли да забавят началото на представлението. В ума му се появиха ужасяващи мисли. Ами ако Бесараб не е в състояние да играе? Може би сега преправят костюма му, за да го дадат на някой нещастен дубльор. Обикновено в такава ситуация се смяташе, че дубльорът е извадил голям късмет, но тази вечер зрителите бяха платили, за да гледат Бесараб. Куинси също се бръкна дълбоко точно заради него. Никой нямаше да посрещне добре дубльора. Всичко щеше да е напразно, ако актьорът не беше в състояние да играе.

Един господин се оплака на съпругата си на френски, език, който Куинси знаеше добре.

— Този Бесараб е същата стока като онази англичанка Сара Бернар. Веднъж гледах нейно представление, което започна дял час по-късно. Французин никога не би постъпил така…

Куинси тъкмо се канеше да защити британските актьори, когато лампите в залата започнаха да изгаснат една по една и театърът потъна в пълен мрак. Младежът очакваше насочен прожектор, но такъв не се появи. Зрителите започнаха да се въртят на местата си. Куинси напрегна очи с надеждата да види нещо в мрака.

Без никакво предупреждение из амфитеатралното пространство се разля тих баритон:

В основата на сцената грейна един-единствен прожектор и хвърли зловещи отблясъци върху бледото лице на Бесараб. Пронизителните му черни очи гледаха вторачено залата изпод тъмните вежди. Куинси бе възхитен от превъплъщението на красивия актьор в ужасния Ричард III. Беше облечен, разбира се, в черно, лявата му ръка висеше безжизнено, за да подчертае гърбицата. Въпреки тежкия грим и костюма маниерите и тонът му не оставяха никакво съмнение, че човекът на сцената е аристократ.

Сценичното осветление бавно се засилваше. Куинси забеляза болката в очите на Бесараб. Той не просто произнасяше думите на Шекспир, а извличаше смисъла и значението им.

Бесараб млъкна и насочи вниманието си към една от ложите. Куинси проследи погледа му и веднага позна жената със смокинга от фоайето.

Батори се изненада, че Бесараб гледа така упорито към нея. Силното сценично осветление го заслепяваше, дали наистина я виждаше, или беше чиста случайност? Тя също се взираше безстрастно в актьора. Тъмнокосата жена в бяло прошепна:

— Той ли е, господарке?

— Той е — отвърна Батори, без да мигне. Прокара ноктите си по облегалката за ръце и по пода се посипаха фини дървени стърготини. Осъзна, че наглото копеле рецитира неадаптираната версия на тази ужасна пиеса. Четири часа с този литературен боклук бяха по-голямо изпитание и от испанската инквизиция. Играта на актьорите на сцената й навяваше прекалено много спомени.

Ференц Надазди не беше интелигентен мъж. Елизабет скоро разбра, че всичките му мисли се зараждат под кръста. Точно тази негова слабост й даде възможност да го надхитри. Създаде му фалшиво усещане за сигурност, като се престори, че харесва сексуалния му садизъм и развратния му живот. Три години след сватбата, с надеждата да се отърве от него, тя използва суетата му в негов ущърб и го убеди да оглави лично унгарската армия във войната срещу Османската империя. Каза му, че една победа в тази война ще увеличи значението на рода Надазди, и го увери, че на триумфалния парад ще приеме фамилията му пред очите на цялото си семейство.