Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

След като той замина, стражите на графа я следяха изкъсо, но тя измами и тях, като ги накара да повярват, че вече не иска да бяга, а се интересува живо от делата в имението. На няколко пъти се застъпи за онеправдани жени, сред които една, чийто съпруг беше убит от османците, и друга, чиято дъщеря беше забременяла след изнасилване. Всяка нощ, когато останеше сама в покоите си, тайно се молеше съпругът й да загине на бойното поле.

Батори беше учила естествени науки и астрономия и чакаше подходящия момент. Една нощ, когато имаше лунно затъмнение и мракът беше на нейна страна, надяна черно наметало с качулка и изчезна от двореца. С помощта на селяните, чиято лоялност купи с богатството на съпруга си и собствената си пресметната щедрост, Батори успя да избяга и да намери убежище при леля си Карла.

За Карла говореха, че е набожна жена. Елизабет се надяваше в сигурността на нейния дом най-накрая да намери утеха, любов и закрила в Божиите прегръдки.

Леля Карла носеше с достойнство строгата маска на матрона. Дрехите й бяха безупречно чисти и винаги черни. Изключение правеше само големият златен кръст на шията й. Младата Батори реши, че е още в траур за единия от съпрузите си. Леля Карла се беше омъжвала четири пъти и всичките й съпрузи бяха постигнати от ужасна и необяснима смърт. Когато Батори пристигна при нея, облечена в алена кадифена рокля, вместо да я посрещне топло, леля й Карла каза подигравателно:

— Само суетните носят червено. Суетата е един от седемте смъртни гряха. Бог не би одобрил това.

Пред хората леля Карла изглеждаше студена и строга, но с най-близките си беше по-сърдечна и мила. Изслуша внимателно разказа на племенницата си и се опита да я утеши. Двете се сближиха до такава степен, че една вечер, след като изпи литри вино, леля й призна, че е убила съпрузите си, защото разбрали каква е истинската причина да не ги допусне в леглото си. Не била толкова влюбена в Бога, та да приема Библията буквално и да вярва, че единствената цел на правенето на любов е зачеването на деца. Истината беше, че тя не се възбуждаше от мъже. Леля Карла се задоволяваше само от сексуалното общуване с други жени.

Батори се взираше в кръста на шията й, шокирана от това убийствено лицемерие. След признанието на Карла тя осъзна и някои истини за себе си. Като по-млада си беше „играла“ с няколко прислужници, но майка й я хвана и жестоко й се скара. Родителите й повикаха свещеник, който да се помоли за грешната им дъщеря. Скоро след това я омъжиха за Надазди.

Като видя объркването, изписано на красивото лице на Батори, леля Карла я погали по косата, за да я успокои, и се взря с копнеж в сините й очи. Преди Елизабет да се усети какво става, Карла залепи устни върху нейните. Племенницата я отблъсна. Мисълта да докосва възрастната си леля по този начин я отвращаваше.

— В Библията не пише ли, че убийството и тези страсти са грях? Не си ли съгрешила пред Бог?

Карла се изправи, изпълнена с лицемерен гняв.

— О, глупаво наивно дете! Не биваше да рискувам някои от съпрузите ми да ме разобличи! В най-добрия случай щях да загубя богатството си, да бъда изгонена без пукната пара и дамгосана като еретичка. А в най-лошия щяха да ме изгорят жива на клада. Това не бяха убийства, а самосъхранение. Не ме съди толкова строго. Имаш избор. Да останеш при мен и да ме обичаш, а аз да те защитавам от съпруга ти. Да отидеш в манастир и да похабиш невероятната си хубост, да станеш стара, дебела и сбръчкана като мен в самота. Или да се върнеш при садиста Надазди. Ти избираш.

Батори имаше нужда от време, за да подреди мислите си, но Карла не беше от търпеливите. Не й оставаше нищо друго, освен да се предаде пред похотта на леля си.

Никога не бе познала такова удоволствие. Защо съпругът й не можеше да се научи да й докосва по този начин? Когато за първи път в живота си получи оргазъм, спря да се замисля какво прави и с кого го прави. Най-накрая бе открила истинската си същност. Как може нещо толкова приятно да се обявява за грях пред Бога? Нима любовта не е негово творение? Така започна бунтът на Батори срещу Бога.

Батори подскочи в седалката, когато един актьор изпищя на сцената. Не можеше да понесе и миг повече от това представление. Стана.

— Господарке, какво има? — попита русата жена в бяло.

Очите на Батори бяха впити в Кристофър Ърсуик, който играеше свещеника.

— Трябва да се махна оттук.

— Ами Бесараб?

— Знаете какво да направите. Не ме разочаровайте.