Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

— Единствено дете съм. Няма с кого да споделя товара.

— Считайте се за късметлия — отвърна Бесараб. — Можехте да имате по-малък брат, когото всички предпочитат. Сравнението между братя и сестри винаги поражда съперничество.

На Куинси никога не му беше хрумвало, че Бесараб би могъл да има брат. Имаше много малко публична информация за личния му живот. Прокашля се и внимателно попита:

— Предполагам, че брат ви не е актьор.

— Правилно предполагате. С него сме пълни противоположности — каза Бесараб. Посочи короната, която беше носил на сцената. — Бих казал, че крал Ричард и брат му са имали по-добри отношения от нас… не, дори Каин и Авел.

Куинси се засмя. Актьорът се усмихна.

— Съдбата проявява странно чувство за хумор, когато ни избира роднините.

Той се канеше да отпие от чая, но от коридора се чу призрачен писък. Бесараб скочи на крака.

Някой заудря по вратата и мъжки глас извика:

— Господин Бесараб! Спасявайте се!

Зад кулисите бяха останали малко хора, които можеха да ги видят, затова двете жени в бяло тръгнаха тихо по коридора и спряха пред вратата със златната звезда. Лицата им бяха изкривени от хищнически усмивки. Облизаха устните си и извадиха мечовете. Очите им почерняха, а зъбите им се издължиха. Брюнетката посегна към дръжката на вратата, а светлокосата харпия приклекна като котка, готвеща се за скок.

Внезапно от тавана падна чувал, пълен с пясък, и удари блондинката, която заби челюст в пода. В следващия миг Сюард се спусна с едно от многото въжета от реквизита. Щом се приближи достатъчно, замахна с бутилка с инкрустиран кръст и пръсна светена вода по жените. Кожата им се покри с мехури и по коридора отекна ужасен вой.

Когато жените в бяло побягнаха, пищейки от болка, Сюард се спусна към вратата на Бесараб заудря по нея и извика:

— Господин Бесараб! Спасявайте се!

Бесараб се обърна към Куинси и му посочи купчината куфари.

— Стойте зад тях.

Куинси веднага се подчини на нареждането. От другата страна на вратата се чуваха писъци, настана бъркотия. Бесараб извади иззад бюрото си стоманена сабя с широко острие. Куинси би се заклел, че оръжието е истинско, ако не беше наясно, че е бутафорно. Бесараб блъсна вратата на гримьорната, вдигна сабята и изскочи навън, готов за битка. Но по коридора нямаше и следа от опасност, само няколко ужасени сценични работници. Вниманието на актьора беше привлечено от падналия чувал с пясък. Вдигна рязко глава нагоре към гредите на тавана.

Огледа коридора, след това тръгна предпазливо, сякаш очакваше ново нападение. Дали писъците и почукването по вратата не бяха тактика за отвличане на вниманието?

Куинси се зачуди какви ли тайни крие Бесараб.

Сюард подгони жените в бяло по коридора зад сцената и ги настигна зад падналата завеса. Видя нарастваща сянка по пода и се снижи точно когато мечът на дяволското изчадие профуча край главата му. Светлокосият демон се втурна към него от другата посока.

Сюард извади ножа с костената дръжка от ножницата и го запрати към сърцето й. Рефлексите и бързината на жената в бяло многократно превъзхождаха способностите на човешките същества, затова тя успя да се отмести и острието се заби дълбоко в рамото й. Тъмнокосият вампир сграбчи Сюард за гърлото, но, без да иска, докосна сребърната верижка на шията му, от която висяха различни религиозни изображения. От изгорената й ръка се вдигна дим, а Сюард тържествуваше. Носеше верижката точно срещу подобни посегателства. Двете наранени жени се промушиха през завесата и побягнаха, а в гърдите на Сюард се надигна гордост. Слабият старец бе удържал победа.

Жените в бяло се стрелнаха през червената плюшена завеса, скочиха от сцената в залата и започнаха да скачат на четири крака от седалка на седалка като диви котки. Той продължи да ги гони през пътеките.

Главният разпоредител се появи в дъното на залата и попита изумен:

— Qu’est-ce qui se passe? 21 21 Qu’est-ce qui се passe? (фр.) — Какво става? — Б.пр.

Русата го изхвърли от пътя си и той се удари в близката колона. Тя побягна със забития в рамото й нож. Сюард спря за миг до разпоредителя, увери се, че не е тежко ранен, и продължи гонитбата.

Сюард спря на най-горното стъпало пред входа на театър „Одеон“. Топлият му дъх излизаше на пара в студения въздух. През гъстата мъгла, спуснала се над парижката нощ, едва успя да различи призрачните силуети на жените в бяло от другата страна на улицата. Но по отблясъците на газените лампи в стоманените остриета разбра, че му правят засада зад паметника. Неговият час най-накрая беше ударил. Докосна любимия си часовник за кураж. Ще убие единия демон в памет на Луси, а другия — в името на бедното момиче, убито в Марсилия. Извади сабята си. Беше Божи воин. Нададе боен вик, вдигна оръжието над главата си и се втурна по каменните стълби с изненадваща енергия, пренебрегвайки болката в глезена. Двете вампирки наблюдаваха атаката му, без дори да помръднат. Усмихнаха се, когато той стигна най-долното стъпало, и се втурнаха по улица „Вожирар“.