Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

Куинси още нямаше представа какви непредвидени събития ще се случат тази вечер. Никога не бе гледал пълната сценична версия на „Трагедията на Ричард III“, нито си бе представял, че спектакълът може да бъде толкова впечатляващ. Костюмите изглеждаха автентични, декорът беше изпипан и величествен. Актьорите бяха великолепни. Най-добър от всички беше Бесараб, който играеше ролята на злия крал толкова убедително, че за миг Куинси забрави, че е на театър. Бесараб изговаряше репликите така, сякаш току-що му бяха хрумнали. Куинси беше научил наизуст цялата роля още преди години, но до този момент тя бе за него само низ от думи върху хартия. Сега тези думи оживяваха.

Пиесата тръгна към кулминацията си. Бесараб изглеждаше така изпълнен с угризения, че Куинси наистина му вярваше, че се разкайва за злините си. Когато крал Ричард извика от сцената: „Кон! Кон ми дайте! Кралство срещу кон!“, сърцето на Куинси биеше като боен барабан. Без да се усети, той сграбчи облегалката на седалката пред него толкова силно, че за малко да я обърне и да събори нещастния човечец на нея. Чу се боен вик. Няколко актьори в ролите на воини изскочиха на сцената и се нахвърлиха върху Бесараб, който размаха огромния си меч със сръчността на истински рицар. Куинси потъна в атмосферата и точно когато се канеше да се изправи и да извика, на сцената се появиха още воини. Младежът наблюдаваше с възхищение най-умелата бойна сценична хореография, която някога беше виждал. Думите бяха слаби да опишат представянето на кървавата битка, която слага край на династията на Плантагенетите. 17 17 Ричард III (1452–1485) е от рода Йорк, последният потомък на династията на Плантагенетите (1154–1485) На английския престол. Загива в битката при Бозуъртското поле, когато се сражава срещу войските на Хенри Тюдор. След смъртта му е заменен на английския престол от Хенри Тюдор, или Хенри VII — първият от династията на Тюдорите. — Б.пр.

Затаи дъх, когато Ричмънд заби меча си в гърдите на краля. Всички актьори на сцената замръзнаха, а прожекторите угаснаха, с изключение на един-единствен на авансцената. Куинси знаеше, че пиесата завършва със смъртта на крал Ричард, но замръзна заедно с всички останали зрители. Никой не смееше дори да диша. Бесараб се олюля и умря по великолепен начин.

Публиката аплодираше в несвяст, толкова силно, че заглуши финалния монолог на Ричмънд. Но никой не ръкопляскаше по-силно от Куинси.

Бесараб се върна на сцената, поклони се за последен път и погледна аплодиращия Куинси. Сърцето на младежа заби силно. Бесараб премести поглед към ложата на жената в смокинга, но тя беше празна. Кои бяха онези жени? Дали Бесараб ги познаваше? Когато Куинси отново погледна към сцената, завесата вече падаше и отделяше Бесараб от обожаващите го зрители. Куинси нямаше търпение да се срещне очи в очи с този великолепен мъж.

Вече изобщо не се колебаеше. Той принадлежеше на театъра, не можеше да си представи живота си в някоя потискаща кантора. Трябваше веднага да отиде зад кулисите, за да види дали Бесараб е получил писмото му. Изчака тълпата да се разпръсне и се опита да се измъкне от реда си. Тогава забеляза, че главният разпоредител го сочи на Антоан, мениджъра на театъра. Антоан се приближи към неговия ред и пресрещна Куинси.

— Allons 18 18 Allons (фр.) — Хайде, да вървим. — Б.пр. — прошепна Антоан. — Мосю Бесараб ще се срещне с вас сега.

Куинси се чувстваше като съвременен Тезей, докато следваше мениджъра из лабиринта зад кулисите на пищния театър „Одеон“. Забеляза, че „конете“ са мъже, които сега приличаха на кентаври и се опитваха да се освободят от сложните си костюми. Наоколо притичваха полуголи актриси с тела като на нимфи. Антоан спря пред вратата с името на Бесараб и почука.

— Excusez-moi 19 19 Excusez-moi (фр.) — Извинете. — Б.пр. , Monsieur Basarab? Младият господин е тук.

Последва дълго мълчание. Куинси започна да мисли, че няма да успее да се види с Бесараб, когато иззад вратата отекна познатият баритон:

— Пуснете го да влезе.

Куинси пое дълбоко дъх, овладя притеснението си и прекрачи прага. Бесараб седеше пред огледалото и четеше писмото му. Без да вдига очи, му махна елегантно и каза:

— Влезте, моля.

Куинси се подчини и затвори вратата след себе си. Огледа просторната гримьорна. В единия й ъгъл се издигаше добре подредена купчина куфари, която приличаше на малка кула. Рамкирани плакати от минали представления на Бесараб бяха окачени симетрично по текстилните тапети. Стаята бе обзаведена с пищни мебели, много по-впечатляващи от обичайния сбор неподхождащи си столове в гримьорните на другите актьори. Екстравагантно канапе в египетски стил бе поставено до елегантна масичка, върху която имаше сервиз за чай. Бесараб продължаваше да чете. Куинси се зачуди дали не вижда едва сега писмото.