Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

Нямаше как да не забележи, че Анри почти не се е, променил. „Само мустаците му са малко по-дълги“ , помисли си Сюард, преди изтощението да го надвие и пред очите му причерня.

Дневната светлина принуди Сюард да отвори очи. Беше плувнал в пот. Видя, че има превръзка на ръката. Трябваше да отиде до театъра. Стана от леглото и излезе от стаята, клатушкайки се.

— Анри? — извика. — Колко дълго съм…?

Влезе в кухнята и завари Анри в компанията на съпругата му Аделин и трите им деца, които бяха доста пораснали от последната им среща. Хлапетата се изкикотиха, когато го видяха. Сюард не беше много представителен. Усети как се изчервява.

— Regardez 7 7 Regardez (фр.) — Погледни. — Б.пр. , Адел — засмя се Анри. — Най-накрая възкръсна из мъртвите.

— Трябва да стигна до Париж — заекна Сюард. Цялото му тяло трепереше от абстиненцията. Молеше се Анри да си помисли, че просто е изтощен.

— Искаш ли да летиш до Париж?

— Знам, че няма как да стигнем чак до Париж, но може би възможно най-близо… да речем до Лион…

— Мисля, че не знаеш какво си пожелаваш. Но винаги съм казвал, че бих направил всичко за приятел в нужда. Първо остани тук няколко дни и си почини. Снощи доста ни изплаши.

— Благодаря ти за гостоприемството, но наистина трябва да бъда в Париж тази вечер.

— Тази вечер! — извика Анри и двамата с Адел се спогледаха недоумяващо. — Но ти си толкова изтощен, едва стоиш на краката си. Какво може да е толкова важно?

— Въпрос на живот и смърт е, става въпрос за пациентка. — Лъжата лесно излезе от устата на Сюард. — Ако не й дам специалния еликсир от медицинската ми чанта до… седем тази вечер… боя се, че ще се случи най-лошото.

Анри отново погледна съпругата си. Тя кимна.

— Добре тогава — каза Анри. — Щом е заложен живот, наш християнски дълг е да действаме. Сядай и яж, подкрепи се. Тръгваме след час.

Сюард седна до масата, както го посъветва Анри.

— Никога няма да мога да ти се отблагодаря, приятелю. — Адел му направи знак да мълчи и постави пълна чиния с храна пред него.

Анри се обърна към децата си.

— Елате да помогнете на баща си да се подготви за полета.

Час по-късно Сюард влезе с медицинската си чанта в ръка в хамбара. Не беше ял толкова много от години. Надяваше се, че храната ще му даде сили да потисне морфиновия глад.

Механикът донесе на пистата метални бидони с петрол. Анри се беше навел над безжичния си телеграф, но вдигна очи, когато Сюард се появи.

— Изпращам съобщение на един приятел да ни чака на пистата си във Виши — обясни той. — Това е на половината път, там ще презаредим с гориво.

— Може ли и аз да изпратя съобщение? — попита Сюард.

— Разбира се.

Сюард извади малка визитка от джоба си.

— Трябва да стигне до частния телеграф на този човек в театър „Одеон“. Номерът е на визитката.

Анри натисна бутона на безжичния телеграф.

— А какво е съобщението?

Телеграма от доктор Джак Сюард до Бесараб.

Театър „Одеон“, Париж.

ГРАФИНЯ БАТОРИ Е В ПАРИЖ.

ВНИМАВАЙ.

Само след секунди двамата вървяха към моноплана „Блерио“ на Анри. „Отдалеч прилича на проектите на Да Винчи“ — помисли си Сюард — като направен от папиемаше и канап. Обшивката беше от пресован шперплат, кабината се крепеше на две велосипедни колела, а витлото имаше само две лопатки.

— Ето го и него — каза грейнал Анри. — Петдесет конски сили, лети на 600 метра височина.

Сюард не протестира, когато синът на Анри взе медицинската му чанта и я привърза в багажника зад кабината, а след това му помогна да седне на седалката зад пилота. Развълнува се, когато видя как Анри целува съпругата и двете си малки дъщери и след това се отправя смело към самолета. Не можеше да повярва, че след малко ще е във въздуха.

— Сложѝ си очилата! — извика Анри и постави своите. — И си дръж устата затворена, докато излитаме. Освен ако не обичаш да ядеш мухи.

Синът на Анри завъртя перката и моторът бавно се съживи. Механикът повдигна опашката и Анри подкара самолета. „Май идеята хич не беше добра“, помисли си Сюард, като гледаше как машината се приближава към опасната пропаст. Стисна зъби от ужас. Но само секунди преди да преминат ръба, аеропланът подскочи рязко напред и на Сюард му се стори, че всичките му вътрешности се смъкнаха в краката. Огледа бреговата ивица и зърна познатите очертания на замъка Иф, прочутия затвор край бреговете на Марсилия. Беше гребал няколко часа от Марсилия до Вилфранш-сюр-Мер, а сега им трябваха само минути, за да се зареят отново над градчето. Знаеше, че Батори, като всеки вампир, обича да лети. Сега и той имаше възможност да се наслади на полета.