Джош Малерман - Кутия за птици

Изтощена, отървала се от къщата, отървала се от реката, Малори се свлича на колене. Маха превръзките от очите на децата. Те примигват и се напрягат на ярката светлина. Момчето и Момичето зяпват, изпълнени със страхопочитание, стихнали и несигурни какво да правят. Не разбират къде са и поглеждат Малори за указания. Никога не са виждали друго място, освен къщата.

Никой от двамата не плаче. Никой от двамата не се оплаква. Гледат Рик, слушат.

— Както казах — внимателно продължава Рик, — тук имаме възможност да правим много неща. Лагерът е много по-голям, отколкото предполага тази зала. Отглеждаме сами всичката си храна и успяхме да хванем няколко животни. Имаме кокошки за пресни яйца, крава за мляко и две кози, които съумяхме да развъдим. Някой ден в близко бъдеще се надяваме да отидем да хванем още животни, да изградим малка ферма.

Тя диша дълбоко и за пръв път поглежда Рик с надежда.

Кози , мисли си. Нещо различно от риба, децата никога не са виждали живо животно.

— В „Тъкър“ сме напълно самодостатъчни — имаме медицински екип, който работи за рехабилитацията на слепите. Тук ще намериш покой, Малори. Аз намирам всеки ден.

— А вие двамата — коленичи пред децата Констанс. — Как се казвате?

Сякаш този въпрос за пръв път изниква пред Малори. Изведнъж в живота ѝ се отваря място за луксове като имена.

— Нейното име — поставя окървавената си ръка на главата на Момичето, — е Олимпия.

Момичето бързо поглежда Малори. Изчервява се. Харесва ѝ.

— А това — притиска Момчето към себе си, — е Том.

Той се усмихва, свенлив и щастлив.

Паднала на колене, Малори прегръща децата си и плаче с горещи сълзи, които ѝ действат по-благотворно от всеки смях досега.

Облекчение.

Сълзите ѝ се леят свободно, кротко, докато си мисли за съквартирантите — как с общи усилия носеха вода от кладенеца, как спяха на пода в хола, как обсъждаха новия свят. Вижда Шанън как се смее, докато оприличава облаците на форми и фигури, преизпълнена с топлота и нежност, безумно влюбена в Малори.

Мисли си за Том. Мисълта ѝ работи трескаво, както винаги, решава проблеми. Няма миг покой.

Мисли си за любовта си към живота.

В далечината, в другия край на дългия училищен коридор, от различни стаи наизлизат хора. Рик вдига ръка на рамото на Констанс, щом тръгват да влизат по-навътре в училищната сграда. Сякаш цялото място се съобразява и иска да осигури на Малори и децата ѝ малко лично време. Сякаш всеки и всичко разбира, че най-накрая тримата са на сигурно място.

На по-сигурно място.

Докато прегръща децата си, Малори има чувството, че къщата и реката са просто две илюзорни места, изгубени някъде в безкрайността.

Докато тук, на новото място, те не са толкова изгубени.

Не са сами.

Игра на карти, известна още като „американски белот“. Обикновено е за четирима и се играе по двойки. — Б.пр.

Популярна настолна игра, в която децата трябва да извършват различни медицински манипулации върху картонен модел на човешко тяло. Неточно изпълнение задейства зумер. Играта придобива изключителна популярност в САЩ през 70-те. Днес се произвежда от компанията „Хасбро“ и се предлага и у нас. — Б.пр.