Кийра Кас: Елитът

— Да чуя сега: наистина ли нямаш никакви други планове за сватбата, или просто не искаше да ги казваш пред всички? — попита Марли.

— Наистина нямам — уверих я. — Не дръзвам да си мечтая за грандиозна сватба. Все пак съм Петица.

Марли поклати глава.

— Някога си била Петица. Вече си Тройка.

— Да, вярно — казах, подсетена за новото ми звание.

Бях родена в семейство от Пета каста — художници и музиканти, които обикновено не носеха много пари вкъщи, и въпреки че ненавиждах замисъла на кастовата система, харесвах професията си. Идеята да се възприемам като Тройка, да се преквалифицирам като учител или писател ми беше странна.

— Престани да се самоизмъчваш — каза Марли, явно разтълкувала изражението ми. — Рано е да се тюхкаш за каквото и да било.

Канех се да възразя, но Селест ме прекъсна с канския си крясък.

— Хайде де! — тя фрасна дистанционното в дивана и отново го насочи към телевизора. — Ъх!

— Само на мен ли ми се струва, или е станала още по-сприхава? — изшушуках на Марли. Загледахме я как блъска дистанционното, докато накрая не се отказа и отиде да превключи канала ръчно. Вероятно в живота на една Двойка такива неудобства си бяха сериозен повод за бесуване.

— Сигурно е от стреса — предложи Марли. — Забелязваш ли, че Натали става все по-… знам ли… резервирана.

Кимнах и двете обърнахме поглед към трите момичета, които играеха карти. Крис бъркаше тестето с усмивка на уста, докато Натали оглеждаше съсредоточено връхчетата на косата си и изскубваше от корен незадоволителните косми. Изражението й говореше, че духом не беше в стаята.

— Май на всички ни се отразява — признах си аз. — Колкото повече се смалява групичката ни, толкова по-трудно е просто да се наслаждаваме на живота в двореца.

Селест изсумтя и двете се обърнахме към нея, но веднага извърнахме очи, като ни хвана да я гледаме.

— Извини ме за малко — каза Марли и се размърда в стола си. — Май ще отида до тоалетната.

— И на мен това ми се въртеше в главата. Искаш ли да отидем заедно? — предложих аз.

Тя поклати глава с усмивка.

— Давай преди мен. Тъкмо ще си довърша чая.

— Добре. Ей сега се връщам.

Излязох от Дамския салон и тръгнах бавно по внушителния коридор. Едва ли някога щях да свикна с разкоша му. Така се бях отнесла, че като свих зад ъгъла, връхлетях право върху един страж.

— О! — възкликнах.

— Простете, госпожице. Дано не ви уплаших. — Хвана ме за лактите, докато намеря опора под краката си.

— Не — възразих, хихикайки. — Няма нищо. Трябваше да гледам къде ходя. Благодаря, че ме хванахте, страж…

— Удуърк — представи се той с отривист поклон.

— Аз съм Америка.

— Зная.

Усмихнах му се и врътнах очи. Естествено, че знаеше.

— Е, дано следващия път, като се натъкна на вас, да не е в толкова буквален смисъл — пошегувах се аз.

Той се засмя.

— Съгласен. Приятен ден, госпожице.

— И на вас.

Като се върнах в салона, разказах на Марли за смеховития ми сблъсък със страж Удуърк и я предупредих да внимава как ходи. Тя се разсмя и поклати глава.

Прекарахме остатъка от деня на слънчевата маса край прозореца в разговори за дома и другите момичета.

Точно в онзи момент мислите за бъдещето ме натъжаваха. Рано или късно на Избора щеше да му дойде краят и макар да знаех, че двете с Марли щяхме да си останем близки, ежедневните ни срещи щяха да ми липсват. Тя беше първата ми истинска приятелка и исках да е вечно до мен.

Докато аз се мъчех да живея за момента, Марли гледаше замечтано през прозореца. Питах се за какво ли се е умислила, но цареше такова спокойствие, че не исках да го нарушавам с въпроси.

Широките врати на терасата ми, както и тази към коридора бяха отворени и в стаята ми витаеше топлият ароматен въздух, нахлул откъм градините. Чакаше ме много работа и се надявах нежният полъх да поободри съзнанието ми. Той обаче единствено ме разсейваше и сякаш ме подканваше да стана от бюрото си, да тръгна нанякъде.

Въздъхнах и се отпуснах назад в стола, провесвайки глава от края на облегалката.

— Ан — провикнах се.

— Да, госпожице? — откликна главната ми прислужничка откъм ъгъла, където шиеше. Без дори да поглеждам, знаех, че Мери и Луси, другите ми две прислужнички, бяха наострили уши в готовност да се отзоват.

— Заповядвам ти да измъдруваш заключението от този доклад — казах, сочейки лениво към отчета с военно-статистически данни, който седеше на бюрото пред мен. Всички момичета от Елита щяха да бъдат изпитани на тази задача, но все не успявах да се съсредоточа върху нея.