Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

— Имах такива надежди — заяви Нуми. — Минимален стандарт: истина, честност, грижа — никога не се бе струвала по-великолепна на Еверет М Синг от момента, в който осъзна, че я е изгубил. — Какво е това? Нещо като момчешки клуб? Забранено за момичета? Порно ли си имате вътре? — тя вдигна ръкавица: — Не. Не ми трябва да зная. Разочарование.

В главата на Еверет М бръмченето на Наан звучеше също толкова високо, колкото и Нуми. Беше прекалено. Накара Трин системите си да влязат в режим на изчакване.

— Мога да обясня! — каза Еверет М.

Тя вече се отдалечаваше. А той не можеше. Единственият начин да обясни бе да ѝ покаже какво има в него, да ѝ покаже онова, което се боеше, че се крие във вътрешността на бараката.

Докато Нуми достигаше дъното на „Ейдън терас“, телефонът му сигнализира:

С ТБ Е СКЪСАНО.

Дори не беше погледнала назад.

— Ще се разбера с вас по-късно — произнесе Еверет М към бараката на полагаемото общинско парче земя. — И тогава сте мъртви. Имате думата ми.

Включи на Трин скорост. По „Грийн лейнс“ се обръщаха глави, докато Еверет М подминаваше тичешком, а раницата подскачаше на гърба му, полетял по-бързо от всеки бегач или велосипедист. Стигна вратата на кафене „Русалка“ и вече чакаше, когато Нуми и приятелката ѝ се появиха.

Веждите на Нуми се сключиха:

— Как?

— Съжалявам — каза Еверет М.

Нуми кимна на своята приятелко-шпионка. Приятелката пресече улицата и влезе в аптеката на „Буутс“, където започна да разглежда с високомерен и гневен вид.

— Животът ми е откачен — каза Еверет М. — Но това как пристигнах тук преди вас? Същото е като онова, което направих с кутията от кола, а също и прескачането на автомобила. Има и други неща, които умея, а онази барака? Тя също е нещо подобно.

Мълчанието на Нуми го убиваше.

— Мога да върша неща, които никой друг не умее — продължи Еверет М, — но това означава, че не мога да съм като всички останали.

— Тогава престани да ги вършиш — каза Нуми.

— Невъзможно е. Те са част от мен. Нещо физическо е. За него не мога да споделя дори с майка си.

— Всичко е наред, ако си гей. Сладурско е.

— Не съм гей! — произнесе Еверет М, а после, и по-меко: — Не съм гей.

— О, тъжно. Не… наистина, тогава щеше да се обличаш по-добре. Да не си върколак?

— Какво? Не! Да. Донякъде. Не. Не. Върколаци не съществуват. Това имам предвид. Може би просто не съм от онзи вид хора, които могат да си имат приятелка.

— Някой да е казвал, че съм ти приятелка?

Връзваше го на възли. Вече беше казал прекалено много.

— Ами… срещаме се и разговаряме и сме…

— И сме какво?

— Наистина те харесвам! Искам пак да сме заедно, както преди.

Нуми го погледна продължително.

— Хмм — каза тя, след което се обърна и прекоси „Грийн лейнс“, за да се присъедини към приятелката си, която пазаруваше козметика.

Какво? — искаше да изкрещи Еверет М. Е, заедно ли сме, или не сме? Окей ли сме, или не сме? Какво?

Телефонът му отново сигнализира за получено съобщение.

Пак заедно.

Наан, заради вас едва не скъсах с Нуми , помисли Еверет М към бръмчащия възел на комуникационните канали зад покривите, ефирните и сателитните антени по „Грийн лейнс“ и „Стейтъм гроув“. Вече сте двойно мъртви.

— Мадам Вилие, смятате ли, че…?

— Мадам Вилие, какво можем да…?

— Мадам Вилие, помогнете ни да…

Мадам Вилие… Мадам Вилие…

Шарлът Вилие свали воалетката си и започна да си проправя път през стълпените, говорещи един през друг специални пратеници на Целостта. Мадам Вилие, помогнете ни. Помогнете си сами. Вие сте водачите на Познатите светове. Вие сте силата. Зайцев би улеснил нещата. Щеше да разчисти пътека през изплашените, блеещи политици. Би се уверил, че ѝ отдават уважението, което тя заслужава. Тя не бе проявила уважение към него. Видя го в очите му, докато остриетата на Джиджу се врязваха, а самата тя оперираше с релейното устройство, което щеше да я запрати обратно в скоковата зала дълбоко в подземието на небостъргача „Тайрон“. Екипът по поддръжката на портала вероятно също го беше забелязал, в онзи миг на яснота, когато порталът се отвори. Трябваше да са забелязали създанията Джиджу и кръвта.

Отнесох се без всякакъв срам към теб, Зайцев , помисли си Шарлът Вилие. Надявам се, че в края на краищата си прозрял необходимостта.

На пътя ѝ се изпречи един от симбионтите от Земя 5. Паразитът тейв беше увил дългите си, обсипани със скъпоценности ръце и крака около тялото на гостоприемника хрант и бе пъхнал хранителен пръст в артерията на шията му.